Кен Гримвуд - Игра на живот

Когато се приближиха на около километър от тях, вторият безмоторен самолет също се отвърза от влачещата го чесна и зави нагоре точно както бе направил Джеф. Кристофър залепи лице на плексигласа, прехласнат от безметежния полет, и проследи траекторията на другия безмоторен самолет, докато той се изравни с тях.

Памела се усмихна и вдигна палец от задната седалка на планера, а Кимбърли, настанена на първата, възторжено размаха ръце за поздрав към Джеф и брат си.

Джеф леко натисна левия рулеви педал и с помощта на лоста за управление наклони крилете вляво, което промени курса им и насочи самолета към огромната симетрична снага на планината. Памела повтори маневрата му, като внимаваше да се държи зад тях и леко вдясно.

Обсипаните със сняг върхове на боровете сякаш се протягаха да ги достигнат и колкото повече се снижаваха над склоновете, толкова по-заострени им се струваха те. Самотен елен случайно вдигна глава нагоре и стреснато потръпна; после замръзна на мястото си, вперил очи в огромните безмълвни птици, виещи се над дърветата. По-нататък Кристофър възбудено посочи голяма черна мечка, която спокойно крачеше несмутена от странните метални същества, политнали ниско над планината й.

Попаднаха на леко течение над един от хребетите откъм по-непристъпната част на планината. Известно време самолетите им обикаляха напред-назад над скалите, които им се струваха така близо, че само да протегнат ръка и ще напълнят шепи с девствения пухкав сняг по тях. Тогава Джеф зърна едва забележимата пара от източната част на планината, която скоро щеше да се превърне в облак. Той се отдели от Памела и се спусна към мястото на изпаренията.

Когато го достигна, краят на дясното му крило леко се повдигна и Джеф побърза да насочи самолета в тази посока. Постепенно планерът се заиздига по плавна спираловидна линия. Качваха се все по-нагоре и по-нагоре.

Джеф разбра, че Памела е забелязала откритието му. Тя направи остър завой, излезе от лекото течение над скалата и се насочи към бурния поток от топъл въздух. Самолетът й под тях се смаляваше от секунда на секунда, а Джеф и Кристофър продължаваха да покоряват висините, сграбчени от горещото течение.

Памела обикаляше под тях в търсене на потока. Най-сетне самолетът й попадна в една от вълните и разстоянието между двата планера започна да намалява… Постепенно те се изравниха и крило до крило закръжиха в кристалночистата синева над неостаряващия и загадъчен връх Шаста.

Кимбърли бе престанала да плаче и сега береше есенни цветя от моравата пред къщата, за да ги вземе със себе си на изток. Кристофър се държеше мъжки. В крайна сметка бе на цели петнадесет години и отдавна се стараеше да подражава на Джеф, като приема спокойно неизбежното и не сдържа радостта си — макар и напоследък да нямаше какво толкова да се сдържа.

— Планинарските ми ботуши не се събират в куфара, мамо.

— Не мисля, че ще ти трябват в Ню Рошел, миличък — отвърна Памела.

— Сигурно си права. Освен ако татко не ни заведе на поход в Бъркшир, както обеща. Тогава ще свършат работа.

— Искаш ли да ти ги изпратя?

— Ами… По-скоро не. Няма смисъл. Нали и без това ще се върнем тук още преди Коледа. Тогава пък ще трябва да ги връщам обратно.

Памела кимна и извърна глава, за да не забележи Кристофър сълзите в очите й.

— Аз пък си мисля, че няма да са ти излишни на изток — намеси се Джеф. — Ще ти ги изпратим… а за тук ще купим нов чифт, става ли? Впрочем можем да направим така с всичките ти неща.

— Хей, това ще е супер! — възкликна радостно Кристофър.

— И аз така мисля — каза Джеф.

— Ами да, при положение че ще прекарвам половината от годината с татко, а другата тук с мама и теб… Сигурен ли си, че можем да направим така? А ти какво ще кажеш, мамо?

— Идеята ми се струва добра — насили се да се усмихне Памела. — Защо не идеш и не направиш списък с всичко, което искаш да ти изпратим?

— Отивам — отвърна Кристофър и се запъти към пристройката, специално издигната от Джеф за него и сестра му. След миг обаче се спря и се обърна: — Може ли да кажа и на Кимбърли? Сигурен съм, че и тя иска да вземе доста неща с нея.

— Разбира се — увери го Памела, — само не се бавете много. Трябва да тръгнем за Рединг най-много след час, иначе ще изпуснете самолета.

— Ще бързаме, мамо — отвърна Кристофър и изтича навън, за да открие сестра си.

Памела се извърна към Джеф и позволи на сдържаните дотогава сълзи да потекат по бузите й.