Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— Никой не би могъл да каже, освен ако не слезем да му хвърлим един поглед.

— Аз мога да кажа и оттук. Както и ти. И го знаеш.

Хю признава аргумента му с едва доловимо кимване.

— Безспорно изглежда необичайна, признавам.

— Прекалено е горещо за нас. Без полезни метали. Без вода в течно състояние. И някаква навярно непроходима джунгла, покриваща я от начало до край.

— Много път изминахме, докато я намерим. Нима просто ще си продължим по пътя, без дори да изпратим сонда? — пита Хю.

Капитанът отново млъква за дълго време.

Хю нарушава мълчанието:

— И, честно казано, не за сонда ми беше думата. Трябва да спуснем хора долу и да проверим теорията на Джована за ангелите.

— Каква теория?

— Не помниш ли? Че ангелите искат да се махнем от територията им и затова не само са прекъснали връзката на Ноел със Земята, но и са причинили онова на Маркъс, Джована и мен, когато кацнахме на Планета A.

Капитанът се е заключил зад някаква стена и не иска да излезе оттам.

— На този етап самото съществуване на така наречените ангели е неподкрепена от никакви доказателства хипотеза — казва той.

— Така е, братле. Но ако спуснем наши хора долу, поне ще започнем да придобиваме някаква представа дали ни е възможно да се заселим на която и да било планета, без предварително да сме получили благословия от тези пакостливи същества. Ако съществуват, де. Имам предвид, че ако неколцина от нас се спуснат долу и не се сблъскат със същите проблеми, които срещнахме на…

— Знам какво имаш предвид, Хю.

— Трябва да слезем и да проверим, не си ли съгласен?

Капитанът затваря очи за миг.

— Кого предлагаш за такава мисия, тогава?

— Теб, разбира се. Сега вече имаш законно право да отидеш. А в същото време не те виждам да гориш от нетърпение, което, признавам си, въобще не мога да го разбера, братле. Би трябвало да си извън себе си от нетърпение да скочиш в сондата и да се спуснеш долу.

— Искам да отида, да. Ако въобще някой ще ходи. Но планетата най-вероятно е безполезна за нашите цели. Няма ли да е загуба на време, а може би и на нечий живот, ако си направим труда да я огледаме отблизо? Кого още би предложил за мисията?

— Себе си.

— Да. Това е ясно и без да го казваш. Кой друг?

— Никой друг.

— Само ние двамата?

— Точно така, братле.

— Самият ти обясняваше колко е важна експедицията до Планета A да се състои от тричленен екипаж — казва капитанът.

— Вярно. Но двамата с теб бяхме достатъчни за Титан, Ганимед и Калисто — отвръща Хю. — И тук би трябвало да се оправим сами. Не е нужно да излагаме и трети човек на риск. Виж, братле, нека днес да изпратим сондата да ни събере проби. А после двамата с теб ще се спуснем и ще се изложим на каквито там призраци движат нещата долу, освен ако няма призраци, в който случай бихме могли да приемем, че макар Планета A да не ни посрещна с отворени обятия, няма основание да очакваме същите неща на всяко място, където отидем. Какво ще кажеш, господин капитане, братле?

— Нека си помисля малко — казва капитанът.

В действителност капитанът страстно иска да посети повърхността на Планета B и тази страст го е завладяла дълго преди „Вотан“ да излезе от извънпространството. Той се е борил упорито с мисълта за това обаче, защото знае, че желанието му е напълно егоистично, а смята, че вече е изразходил квотата си от себичност за доста време напред.

Планетата очевидно е безполезна за целите на евентуална колонизация. Капитанът вече разбира това, за разлика от повечето си спътници. Да, съществува някаква слаба вероятност планетата да се окаже подходяща за човешко обиталище, но капитанът е сигурен, дори и без данни от първа ръка, че животът долу би бил безкрайно труден, пълен с неудобства и предизвикателства за тях. В умерени дози предизвикателството е ценен стимул за развитието на една цивилизация, дава си сметка той, но има повратна точка, отвъд която човешкият дух просто бива смазан от непреодолимите трудности и непрекъснатата борба. Именно това най-вероятно би се случило тук, смята капитанът. По-добре да отпишат планетата, без да се занимават повече с нея, и да потърсят друг, не толкова труден свят.

И в същото време… и в същото време…

Една планета, един уникален, непознат свят, ей там, под носа им, планета, която отвъд всяко съмнение е родила някаква форма на живот, с каквато човечеството не имало досег преди…

Иска я. Не може да го отрече пред себе си, не и след битката да си спечели правото на участие в изследователски мисии извън кораба. И, накрая, той позволява на довода на Хю за теорията на Джована относно ангелите да натежи на везните. Наистина е необходимо да открият дали някаква всемогъща външна сила е решила да блокира достъпа им до световете в космоса и едно кацане на Планета B би хвърлило светлина върху въпроса. Поне би могло. Някакво положително откритие в този смисъл би могло до известна степен да компенсира разочарованието, което спътниците му ще изпитат, когато Планета B отпадне като потенциално място за заселване, нещо, в което капитанът не се съмнява. Така че той разрешава изпращането на една от сондите, която да събере допълнителна, пряка информация за условията долу, и дава да се разбере, че следващата стъпка ще е пилотирана експедиция с голямата сонда, стига пробите от първата да са обнадеждаващи.