Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Абатът го беше разбрал дори преди него.

— Дошъл съм да помоля за разрешение да си тръгна — беше казал той и абатът, с усмивка хладна и далечна като светлината на галактиките по края на вселената, беше отвърнал:

— Да, настана време да ни отведеш при звездите, нали така?

Хю казва:

— Ще се спуснем да й хвърлим един поглед, нали? — А после, когато капитанът продължава да мълчи, добавя: — Нали?

„Вотан“ отново е извършил успешно скока от извънпространството, Джулия е приключила с необходимите маневри по убиване на скоростта и сега звездният кораб виси в орбита на два милиона километра над втората планета от тази безименна слънчева система със звезда от тип K. В продължение на три дни са изучавали характеристиките на планетата с помощта на корабните уреди. Сега Хю и капитанът я гледат — пухкава сиво-бяла сфера, увиснала в центъра на илюминатора. Кръгъл покров от дебели облаци и планета, която се крие под тях.

Що за планета обаче?

— Трябва да се спуснем и да я огледаме, какво ще кажеш? — пита Хю. Нотка на отчаяние се е промъкнала в гласа му. Днес капитанът е дори по-непроницаем от обикновено, чувствата му са скрити зад плътен параван също като повърхността на планетата, която виждат през илюминатора.

Предварителните изчисления на Хеспър отново като по чудо са се потвърдили от директното сканиране с уредите. Оказало се е, че Планета B е с малко по-голям диаметър от земния, но гравитацията й почти не се различава, а атмосферният й състав е от двайсет и два процента кислород, седемдесет цяло и пет процента азот и четири и половина процента водни пари, което е доста, заедно с едно и седемдесет и пет процента въглероден диоксид, което определено е в повече, но не прекалено, и смес от по-малки количества метан и различни инертни газове. Това навежда на мисълта за влажен тропически климат и уредите наистина отчитат, че средната температура на планетата варира с не повече от един градус от полюс до полюс — навсякъде е еднакво горещо, средно четиридесет и пет градуса по Целзий. Свят-джунгла. Изобилна растителност, която фотосинтезира като луда въпросното количество въглероден диоксид. Добрият стар мезозой ги чака там долу.

Липсват визуални данни за наличие на градове или по-малки селища. Няма електромагнитни излъчвания в която и да било част от спектъра — от гама-вълните чак до най-дългите радиовълни и отвъд. Явно няма никой вкъщи.

Няма и океани, езера, нито реки. Един-единствен континент от полюс до полюс. Това е странно, предвид смущаващо високия процент водни пари в атмосферата. Цялата тази вода следва в един момент да се кондензира и да образува дъжд, нали така? Всъщност, на свят като този би трябвало да вали почти непрекъснато. Къде отива цялото това огромно количество дъжд? Възможно ли е цялото да се изпарява обратно в облачната покривка? Не се ли събира някъде на повърхността под формата на големи водни басейни?

Сонарът показва нещо дори по-странно. Планетата е голяма каменна топка, крайно бедна на тежки метали, а може би и въобще на метали от какъвто и да било вид. Повечето скали са съставени единствено от базалт. Но сонарното изследване сочи, че планетата е покрита с огромен пласт от нещо сравнително меко, което покрива цялата й повърхност, цялата повърхност, без никакво изключение. Явно от растителен произход. Планетарна джунгла. Е, това може да се очаква при климатичните и атмосферни показатели. Само че този всеобхватен растителен слой изглежда е дебел двеста или триста километра. А това наистина е много дебел слой. Най-високата планина на Земята е едва девет километра висока. Мисълта, че тази планета е покрита с джунгла, чиито корени са на двайсет пъти по-голяма дълбочина, отколкото е висок Еверест, е трудна за проумяване.

В по-голямата си част хората на „Вотан“ все още се греят на топлината, родена от личните им очаквания за Планета B, които са хранили по време на цялото си пътуване през извънпространството от предишната слънчева система до тук. Вече от месеци са убедени, че Планета B е гърнето със злато в края на тяхната дъга, и докато не се докаже обратното, са решени да се придържат към това си убеждение. Но малцината, които наистина следят преките данни на уредите, вече са си дали сметка, че очакванията са обречени на провал, и започват да се питат как ли ще реагират спътниците им на огромното разочарование, което ги чака.

Най-накрая капитанът казва на Хю:

— Смяташ ли, че проклетото място би могло да ни бъде от някаква полза?