Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Елизабет е неизчерпаем резервоар. Способна е до безкрай да реди цитати за ангели и определено има желание да го направи, но нетипичният поетичен изблик на Хайнц, за който той почти моментално е започнал да съжалява, е разбунил присъстващите и никой не иска дай слуша рецитациите, защото всеки има по нещо да каже. Пако, което не учудва никого, се старае да погребе идеята под планина от мъжкарско презрение, а практичният Хю среща значителни затруднения да проумее самата идея за безплътни същества, да не говорим за ангели, Хайнц пък продължава да настоява, че е използвал ангелите като словесна метафора и нищо повече. Почти всички останали обаче смятат, че идеята му е страхотна, пък макар и малко неправдоподобна, а малцината, които я посрещат резервирано, са твърде смутени от общия ентусиазъм, за да се изкажат открито против нея. Пък и във всеки случай, терминът ангели изглежда удобно наименование на феномена, който причинява смущенията във връзката.

Почти всички са очаровани от идеята и искат да добавят свои последни щрихи към общата тема, разсъждавайки на глас дали ангелите са благоразположени или злонамерени, дали са свръхинтелигентни или изобщо нямат разум, безсмъртни или мимолетни и така нататък, и така нататък. Джована изказва предположението, че може именно те да са отговорни за злокобните усещания, които тя, Маркъс и Хю са изпитали на повърхността на Планета A. Защо не? Може би тези космически същества, тези „ангели“, не гледат с добро око на човешкото нашествие в междузвездното пространство и правят необходимото да ги спрат. Но Хю, практичен както винаги, предлага да почакат и да видят дали същото ще се случи и с колегите им, които ще кацнат на Планета B, преди да си правят прибързани заключения.

Къде биха могли да живеят космическите същества, също става предмет на дискусия, но по този въпрос никой няма ясна идея. Стигат до консенсусното становище, че дали ангелите живеят вътре в тунела, както е предположил Хайнц, или в някой сектор на истинското пространство, както си го представя Рой, е без значение за момента. От подробно обсъждане се нуждае самото понятие. И онзи следобед групата определено стига до съгласие, че смущенията във връзката между двете сестри по всяка вероятност са дело на незнаен вид чуждоземен разум, до чиито владения понякога се приближават. Тази идея влиза под кожата на всички, дори на Хю. Дори — колкото и да се мъчи да го скрие — на Пако.

Капитанът, който не е присъствал на дискусията, влиза в салона и застива изумен на прага, внезапно попаднал в центъра на урагана от приказки за ангели и биопсихични полета.

— Какви ангели? — пита той след малко. — Къде?

Опитват се да му обяснят, като двама или трима говорят едновременно. Хайнц си мълчи със скръстени ръце и самодоволен вид. Преодолял е първоначалното си раздразнение от вълнението, което случайният му избор на думи е предизвикал, и сега дори му допада идеята, че е разбунил духовете с една толкова безплътна теория. Циничният, земен Хайнц населява с ангели извънпространствения тунел! Не приема на сериозно собствената си идея, поне в частта й за ангелите, веднага разбира капитанът. Но следва ли която и да било част от тази безумна идея да се приема сериозно? След като ги е изслушал и е съумял да проумее част от умозаключенията, с които го засипват, капитанът изглежда смята така.

— Ангели — казва той със замислен и сериозен вид. — Е, защо пък не? Не е лошо като метафора. Определено си струва да се проучи.

Всички се обръщат и го зяпват. Манастирското му минало не е тайна за никого, както и склонността му към мистицизъм — годините в онзи чудат, усамотен манастир близо до Арктическия кръг, онази странна интерлюдия в живота му между дните на изследовател на юпитеровите и сатурновите луни и кандидатстването му за екипажа на „Вотан“. Той никога не говори за този период от живота си, а спътниците му определено не разбират защо му е трябвало да се оттегли от света на върха на голяма научна кариера и да влезе в манастир, точно както и не проумяват защо много по-рано, след получено научно образование, е предпочел да стане актьор. Той винаги е бил истинска загадка за тях, което е и една от причините да го оставят за свой капитан. Всички те обаче са съгласни по един въпрос — че капитанът е сериозен и изключително задълбочен човек — не като Пако, да речем, или като Хайнц — и щом той, истинският философ в групата им, намира нещо интригуващо в тази „ангелска“ хипотеза, то е твърде вероятно в нея наистина да има рационално зрънце.