Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Което всъщност е довело и до кръвопролитията и всичко останало — някакво усещане дори у примитивните ни прародители, че нещо трябва да се оправи, чрез каквито да били безумни методи, възможни за момента. Методите ни са ставали по-човечни и по-ефикасни с времето, с напредъка на… ами, на цивилизацията… но онази нужда, онази жажда все още ни яде отвътре. И сега ни е тласнала сред звездите, за да премерим силите си с непознати светове.

Или пък просто прехвърлям собствените си нужди, копнения и неудовлетвореност върху целия човешки род? Доволни ли са повечето от нас от живота си в тази великолепна модерна епоха, и дали това доволно мнозинство не съжалява горките неадаптирали се малцина, поели доброволно на това безумно пътешествие в мрака?

Не ми се вярва. Или поне не искам да го повярвам. И ние ще продължим напред, ние, петдесетимата, докато не открием каквото търсим. (Вече би трябвало да казвам „ние, четиридесет и деветимата“, но старата фраза се е запечатала толкова дълбоко!) И когато го намерим, в което съм сигурен, ще ми се да мисля, че поне за миг ще познаем покой.

Ще ми се връзката със Земята да не се беше прекъснала.

Тревожа се за Ноел. Тя изглежда добре въпреки отсъствието на контакта със сестра й, който я е поддържал в хармония през целия й живот. Но наистина ли е добре? Наистина ли?

Съвсем естествено, прекъсването на връзката със Земята е дало повод за множество дискусии.

Дали окончателно и необратимо сме изгубили връзка, все още не напълно ясно. Да, Ноел беше казала на срещата между капитана и делегацията, дошла да го уведоми за изборния резултат, че няма надежда връзката да се възстанови; но — както бе признала в частен разговор с капитана на следващия ден — била го казала само за да подсили аргументите на Хайнц в полза на поправката в устава. В действителност Ноел си няма представа дали контактът може да се поднови и чувства известна вина задето е оставила у другите впечатлението, че това е невъзможно.

— Направих го, защото исках всички да се съгласят на компромиса, до който бяхме на път да стигнем — признава тя, но само пред капитана. — Ако не можем да разговаряме със Земята, няма нужда да се тревожим какво биха си помислили за промяната на устава, нали така? Но все пак съществува възможност в един момент, рано или късно, връзката ми с Ивон да се върне. И преди сигналът е отслабвал, а после се е възстановявал.

Казва, че все още чувствала мисловното присъствие на Ивон някъде в себе си. Но вече от дни не успява да улови никакво словесно съдържание в онова, което й изпраща сестра й, и подозира — това е само догадка, но твърде вероятна според нея, — че нищо от онова, което самата тя изпраща към Земята, не достига до Ивон. Непрекъснато се опитва да отвори канала, но без успех. На практика, те са отрязани от Земята и по всяка вероятност така ще си останат.

Никой не смята, че проблемът е свързан с нещо толкова очевидно като разстоянието. Ноел винаги го е твърдяла убедено — сигнал, който не се повлиява през първите шестнайсет светлинни години на едно пътуване, не би следвало рязко да се влоши през следващите няколко светлинни минути. Би трябвало да има поне някакви признаци на отслабване, а такива не е имало, само появил се отникъде шум, шум, който смущава сигнала, а после напълно го прекъсна.

— Това ще да е някаква сила — предполага Рой, — която е стигнала дотук и е повлияла на връзката.

Сила? Каква сила?

Старото хрумване на Ноел, че смущението се дължи на някакъв физичен ефект, подобен на статичния шум, причиняван от слънчевите петна — че е продукт от лъчението на тази или онази гигантска звезда, към която са се приближавали по пътя си, — отново е поставено за разглеждане и в крайна сметка отново е отхвърлено. Както изтъкват Рой и Зиглинде, между реалното пространство и извънпространството няма енергиен обмен, нито каквато и да било вероятност за електромагнитно влияние. Това поне е било категорично доказано, дълго преди да се стигне до изпращането на хора в извънпространството. Вярно е, че уредите на Хеспър улавят от реалния континуум информация от неелектромагнитен вид, информация, която може да бъде превърната в разбираеми данни за реалната вселена; но нищо материално от реалния континуум не може да проникне тук. Извънпространственият тунел е непроницаема стена, която ги отделя от света на физичните явления. Те са извън вселената. На теория биха могли да минат, а може и да са го направили вече, право през ядрото на някоя звезда по пътя си, без това да се отрази както на звездата, така и на самите тях. Нищо, което притежава маса и заряд, не би могло да прескочи бариерата между вселената на реалните явления и празната какавида, която извънпространствената тяга на кораба е изтъкала около тях. Нито фотон не може да премине, нито дори хлъзгавото неутрино.