Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Онова, което Хеспър казва за Планета B, звучи дори по-обнадеждаващо от предварителните му оценки за злополучната й предшественичка. Според него, Планета B е с прилични размери, като диаметърът й е с петнайсетина процента по-голям от земния, но явно в състава й доминират по-леките елементи, защото масата й не е по-голяма от тази на Земята и гравитационното й притегляне следователно е долу-горе същото. Определено имала атмосфера и тук новините наистина били много добри — познатата им смес от кислород, азот и малко въглероден диоксид, в съотношение много близко до предпочитаното от човешките бели дробове, освен че въглеродният диоксид бил съвсем малко повече от онзи в земната атмосфера. Е, може би не точно съвсем малко в повече — намирисвало на парников ефект, признава Хеспър, което вероятно говорело за по-скоро мезозойски климат. Само че по време на мезозойската ера Земята е бъкала от живот, флората и фауната са преживявали невиждан разцвет, така че нямало за какво да се притесняват, казва им Хеспър. Настройвайте се за тропически климат, казва той, и понеже сам е дете на слънчевите тропици, очите му светят от нетърпение. Всичко ще бъде наред. Нещо като ширнали се по цялата планета Хаваи, така твърди. Или Мадагаскар. Топло, топло, топло, много влага там, където е полезна, грейнал, влажен рай, сладка, тучна, зелена Земя.

Е, може и така да е. Някои от по-старите членове на екипажа си спомнят, че мезозойската ера е била ерата на динозаврите, и не виждат нищо привлекателно в идеята да основат колония насред бъкаща от динозаври джунгла. Но подобна аналогия е научно необоснована, бързат да посочат други. Не е казано, че еволюцията навсякъде трябва да следва един и същи път. Високата влажност и тропическите температури от полюс до полюс, плюс допълнително количество въглероден диоксид може на Земята да са осигурили доминираща роля на гигантските влечуги, да, но на Планета B същите обстоятелства може да са родили само простички организми като щастливи медузи например, които се носят замечтано из топлите океани.

А, океаните. Те са нещо като загадка, трябва да признае Хеспър. Неговите далекобойни, приблизително еквивалентни фокуси-бокуси поне досега не са успели да го снабдят с доказателства, че изобщо има някакви океани на Планета B. В това няма много смисъл, като се има предвид очевидното изобилие на водни молекули в атмосферата и повсеместната висока средна температура, които би трябвало да доведат до обилни валежи. Само че повърхността на Планета B, както се вижда от заместителната форма на Хеспъровите данни, изглежда има една и съща текстура навсякъде, без значими разлики в количеството отразена светлина, температурата или други важни характеристики, така че или има един-единствен океан, обхващащ цялата планета, или няма никакъв. Последното е по-вероятната хипотеза. Така че в това отношение загадка има — загадка, която ще трябва да почака засега, докато не се приближат достатъчно и не проведат директно оптическо наблюдение на място.

И тогава, както повелява логиката, след като са огледали добре планетата от ниска орбита и са я оценили като достойна за по-нататъшна проверка, пак ще опрат до малката сонда, последвана, ако всичко изглежда наред, от голямата й пилотирана посестрима с изследователски екип на борда. Всички са започнали да приемат, че нещата наистина ще изглеждат наред, и по-точно, че нещата ще са направо идеални, и следователно, че изследователският екип се подразбира от само себе си. Което поставя вече познатите им въпроси — за състава на екипа по кацането, който ще се спусне на повърхността на Планета B, за да потвърди полезната й красота, и съпътстващия въпрос за края на втория капитански мандат.

Втората година почти е изтекла. И капитанът, разбира се, ще иска да участва в екипа по кацането. Така че им предстои неприятната задача да се справят с още едни избори.

Справят се с това, бързо и без много шум, на едно организационно събрание, състоящо се от дузината членове на екипажа, които най-силно се вълнуват от тези неща.

— Той е жизненоважен и незаменим — казва Хайнц. — Няма друга приемлива кандидатура за поста, нали така? Или има?

— Добре де, има ли? — пита Пако. — Ти ни кажи.

— Ясно е, че няма — изтъква Елизабет. — Ще трябва да го преизберем.

— Вие тримата добре сте го измислили, нали? — намесва се Джулия.

Хайнц й хвърля един бърз поглед.

— Не ти ли харесва? И означава ли това, че имаш желание отново да се кандидатираш?