Джефф Вандермеер - Приемане

Експедиция в Зона X с биолога би била различна от експедиция с Уитби. Не можеш да водиш, освен по онзи начин, по който като момиче вървеше пред баща си в магазина, за да не изглежда, че си с него, но когато се обърнеш назад, да виждаш накъде отива.

С напредването на разпита ставаш все по-сигурна в интуитивното си усещане. Някак си ти напомня за Зона X. Биологът ти напомня за Зона X.

Останалата част от досието на биолога спира дъха с тесния си фокус и същевременно с продуктивността си. Возиш се с нея из пустинята в малка кола, за да проверите дупките на пещерните сови. Губиш се на платото над недокоснат бряг, дебне те пума, а тревата има цвят на злато и стига до коленете ти, дърветата са почернели от огън и поръсени със сребристосива пепел. Вървиш нагоре по планината сред шубраци и огромни канари; всички мускули в тялото ти протестират, но ти си изпълнена с невъздържана веселост, която ти помага да продължаваш въпреки изтощението. Връщаш се с нея в първи курс в колежа, когато тя признава на съквартирантката си, че иска да бъде сама, и още на следващия ден се пренася в собствен апартамент, за да изминава всеки ден по пет мили пеша в пълно мълчание, възприемайки света през дупката в обувката си.

Сигурна си, че трябва да дадеш нещо на Лаури, за да го държиш далеч от биолога, но каквато и да е цената, ще я платиш; решаваш за разнообразие да поръчаш уиски при Чипър — уиски за всички в бара, и за четиримата. Защото е късно, защото е работен ден, защото Чипър одъртява и защото клиентите му също все повече остаряват. Като теб. Лекарят ти е казал, че в яйчниците ти е цъфнал рак, който ще обхване черния ти дроб, преди да си мигнала, преди да си свикнала с мисълта. Още едно нещо, което няма нужда никой да знае.

— И преди да помислим за продажба на имота — разказва Брокерката, — трябваше да свалим десет пласта тапети. Тази жена десет години беше лепила тапет върху тапет. Имаше адски много тапети, при това все крещящи, сякаш беше изпращала предупредителни сигнали. Беше опаковала цялата си къща отвътре. Казвам ви, никога не съм виждала подобно нещо.

Ти кимаш, усмихваш се, нямаш какво да кажеш, но с удоволствие слушаш. Фатално заинтересувана.

Ракът си е най-обикновен, не като онази скоростна, настървена атака, която сполетя последната единайсета експедиция. Просто добрият стар живот те настига, опитва се да те убие и ти можеш или да приемеш агресивната химиотерапия, да напуснеш „Съдърн Рийч“ и така или иначе да умреш, или да останеш достатъчно дълго, за да се включиш в дванайсетата експедиция, редом с биолога, и за последен път да преминеш през границата. И преди си имала тайни. Какво й е особеното на тази?

Освен това, което е по-интересно, тайните започват да се разнищват, защото Грейс най-после е открила нещо за Джаки Севърънс. Много кал, включително скандал, в който е замесен синът й — провалена мисия, довела до смъртта на една жена — но досега нищо съществено. В един строго секретен списък, не в отвореното досие на Джаки, а в затвореното досие на Джак, в което има логика, защото Джак е малко по-лесен: пенсионирал се е малко над седемдесет и част от това, върху което е работил, съществува само на хартия.

— Погледни петия ред — казва Грейс на покрива след бърза проверка за бръмбари. Никога не сте намирали, но трябва да се внимава.

Петият ред гласеше:

„Платежно нареждане — СС, Проект «Серум на блаженството».“

— Има ли друго?

Не е точно каквото си очаквала, но мислиш, че знаеш за какво става дума.

— Не, само това. Може и да е имало още, но другите папки от периода липсват. На тази страница дори не й е тук мястото.

— Какво значи според теб „серум на блаженството“?

— Според протокола от онова време — нищо. Вероятно случайно генерирано.

— Странно е. Дори не е БССИ.

— На оризова хартия. Може да не означава нищо, но…

Но ако БССИ са били на издръжка на Централата — дори отчасти, дори като страничен проект — и ако Джак е ръководил операцията, и ако Джаки е знаела за това, и ако БССИ имат нещо общо със създаването на Зона X…

Много „ако“. Много скокове. Още много разследвания чакат Грейс.

— На теб обаче това ти стига, за да добиеш представа защо новият съюзник на Лаури е Джаки Севърънс.

… върнах се в градината, [не се чете], като за всеки случай взех брадвата със себе си. Малко вероятно, при черни мечки, но не нечувано. Калифорнийска сойка, дрозд, домашно врабче — най-скромната Божа твар. Седнах и му дадох трошички, защото беше много мършаво и изгладняло. Ще ги изведа напред, казаха…