Джефф Вандермеер - Приемане

— Кажете името си за протокола.

— Предния път го направих.

— Въпреки това.

Биологът те поглежда, сякаш си враг, а не човек, който може да я изпрати там, където тя тъй очевидно желае да отиде. Отново отбелязваш не само мускулатурата на тази жена, но и факта, че е готова да усложни дори най-простото нещо, като да съобщи името си. И хладнокръвието й, което идва не само от съзнанието коя я, но и от увереността, че в крайна сметка няма нужда от никого. Някои специалисти биха го класифицирали като психично разстройство, но при биолога то се демонстрира като абсолютна и непоколебима яснота.

„Разкажете ми за родителите си.“

„Какви са най-ранните ви спомени?“

„Имахте ли щастливо детство?“

Обичайните, дразнещи въпроси и нейните лаконични отговори, които също са донякъде дразнещи. Но все пак от по-интересните.

— Понякога минават ли ви мисли за насилие, изпитвате ли такива наклонности?

— Какво разбирате под насилие? — отвръща тя. Опит да се измъкне или искрен интерес? Готова си да се обзаложиш, че е първото.

— Причиняване на болка на други хора или животни. Или сериозно увреждане на собствеността като например палеж. — Брокерката от „Стар Лейнс“ има десетки истории за насилие срещу дома и винаги ги разказва с особена нотка в гласа. Биологът вероятно би я класифицирала като чуждоземен вид.

— Хората са животни.

— Добре, значи нанасяне на болка на животни.

— Само срещу хора-животни.

Опитва се да те оплете или провокира, но стандартните справки и анализи на разузнаването са стигнали до нещо интересно, което не можеш да потвърдиш. Като докторант на Западния бряг тя е карала стаж в лесничейство в национален парк. Двете й години там горе-долу съвпадат с поредица от това, което някои наричат „екологичен тероризъм“. В най-тежкия случай трима мъже са пребити от „маскиран нападател“. Мотивът според полицията: „Жертвите са измъчвали ранена сова, като са я мушкали с пръчка и са се опитвали да подпалят крилото й“. Няма заподозрени, няма арести.

— Какво бихте направили, ако други участници в експедицията проявят склонност към насилие?

— Каквото трябва.

— Това включва ли да убиете някого?

— Ако се стигне до това, значи е трябвало.

— Дори да съм аз?

— Особено ако сте вие. Защото тези въпроси са адски досадни.

— По-досадни от работата ви с пластмаси?

Това я отрезвява.

— Нямам намерение да убивам никого. Никога не съм убивала. Възнамерявам да взимам проби. Да науча, колкото мога повече, и да попреча на всеки, който не следва параметрите на мисията.

Отново тази строгост, рамото, обърнато към теб, за да те блокира. Ако това беше боксов мач, несъмнено щеше да последва ъперкът или удар в корема.

— А ако се окаже, че вие сте заплахата?

Биологът се изсмива и те поглежда така прямо, че отместваш очи.

— Ако аз съм заплахата, значи няма да мога да се спра, нали? Ако аз съм заплахата, значи може би Зона X е спечелила.

— А съпругът ви?

— Какво за съпруга ми? Той е мъртъв.

— Надявате ли се в Зона X да разберете какво е станало с него?

— Надявам се в Зона X да намеря Зона X. Надявам се да бъда полезна.

— Това не е ли безсърдечно?

Тя се навежда напред, фиксира те отново с този поглед и ти с труд запазваш самообладание. Но в това няма нищо лошо, в антагонизма няма нищо лошо. Всъщност помага ти всичко, което помага на нея да отхвърли всички следи от корупция, които може би си приела несъзнателно.

— Заблуда от ваша страна — на напълно непозната — е да проектирате върху мен мотивите и емоциите, които намирате за уместни — казва тя. — Да си мислите, че можете да проникнете в съзнанието ми.

Няма как да споделиш с нея, че останалите кандидати са били достатъчно прозрачни. Геодезистът ще бъде гръбнакът на експедицията, без следа от пасивна агресивност. Антропологът ще бъде източник на емпатия и загриженост, макар че не си сигурна дали потребността й да се самодоказва е плюс или минус. Тя ще се напряга повече, ще полага повече усилия, но какво ли ще си помисли Зона X за това? Лингвистът говори твърде много, твърде малко се вглежда в себе си, но е от екипа на „Съдърн Рийч“ и неведнъж е демонстрирала пълна лоялност. Любимката на Лаури с всички последствия от това.

Преди интервюто се видя с Уитби, който се беше развихрил в кабинета ти относно тази дискусия, сред нарастващата бъркотия. Най-много говорихте за биолога, за това, колко важно е да поддържате параноята, изолацията и антисоциалната й нагласа, как у нея е налице естествена промяна в мозъчната биохимия, каквато тайните експерименти на Лаури се опитват да предизвикат изкуствено, и че след като съпругът й вече е бил в Зона, бил е „прочетен от нея“, това е уникална възможност „по отношение на метриката“ именно поради „тази връзка“, защото „никога досега не се е случвало“. В определен смисъл биологът беше установила връзка със Зона X, още преди да е стъпила там. Това може да доведе до „предварително познание за тероара“, както се изразява Уитби.