Джефф Вандермеер - Приемане

Затова тримата продължиха — той с болест, която вече не искаше да диагностицира, Грейс, накуцвайки, и Призрачната птица със собствените си мисли.

Нямаше какво да направят, нито причина да го правят: пътеката им щеше да заобиколи огъня.

Във въображението на Контрол топографската аномалия имаше широк вход, защото го свързваше с огромното туловище на биолога и неволно очакваше внушителен зикурат, обърнат надолу с главата и вкопан в земята. Но не, той си беше такъв, както и преди: около два метра в диаметър, кръгъл, разположен в средата на малка полянка. Отворен за тях, както бе бил за мнозина други. Нямаше войници, нито друго, по-необичайно от самия него.

На прага Контрол им каза какво ще последва. В гласа му имаше само сянка от авторитета на директор на „Съдърн Рийч“, но в тази сянка се четеше ясна съпротива.

— Грейс, ти ще останеш тук горе, за да охраняваш с оръжието. Има какви ли не опасности, не можем да рискуваме да останем долу. Призрачна птицо, ти ще дойдеш с мен и ще водиш. Аз ще те следвам на известно разстояние. Грейс, ако останем долу повече от три часа — максималното време, записано от предишните експедиции — си свободна от всяка отговорност за нас.

Защото ако имаше свят, в който да се върнат, оцелелият трябваше да бъде някой с нещо, при което да се върне.

Те го гледаха. Гледаха го и той си мислеше, че ще възразят, ще се противопоставят, и тогава той щеше да бъде изгубен. Щеше да остане тук, горе.

Този момент обаче така и не настъпи. Коленете му едва не се огънаха от облекчение, когато Грейс кимна и му каза да внимава, а после изстреля някакъв съвет, който той даже не чу.

Призрачната птица стоеше отстрани с любопитно изражение на лицето. Там долу тя щеше да преживее върховното повторение на преживяването с биолога, но той не можеше да я спаси от това.

— Каквото и да си намислил, не го забравяй — рече Грейс. — Защото когато слезеш долу, от него може и да не остане нищо.

А какво имаше в главата му всъщност и как щеше да повлияе то на изхода? Защото целта му не беше да стигне до Пълзящия. Защото се чудеше какво друго се крие в сиянието, което го съпътстваше.

Заслизаха надолу в кулата.

Безполезният доклад на Уитби за цъфналото растение вече е на бюрото ти, но е време за следващото интервю с биолога. Кандидатите за дванайсетата експедиция са сведени до десет и двете с Грейс, двамата с Лаури спорите за фаворитите си, а учените от научния отдел се препират на заден фон, шепнейки ти собствените си предпочитания. Севърънс изглежда фатално незаинтересувана.

Моментът изобщо не е подходящ за интервюта, но нямаш избор. Растението отново разцъфва в съзнанието ти, но ти си заета да разговаряш с биолога в един тесен кабинет в града, в който живее — офис, който си наела и се преструваш, че е твой, с всички подходящи учебници по психология и психиатрия по лавиците. Махнала си дипломите и семейните снимки на действителния собственик на кабинета. Отстъпваш пред Лаури и позволяваш на хората му да изнесат столовете, леките мебели и други елементи от стаята, сякаш със смяната на мебелите и цветовото решение от спокойно синьо и зелено с червено, оранжево и сиво или сребристо ще се намери отговорът на по-съществен въпрос.

Лаури твърди, че подредбата и рекомбинациите могат да имат „подсъзнателен или инстинктивен ефект“ върху кандидатите.

„Да ги накараме да се чувстват по-сигурни и спокойни?“ питаш ти в един от редките моменти, в които дръзваш да подразниш звяра с пръчка, но той не ти обръща внимание, а в мислите ти казва: „Да ги накараме да поискат това, което искаме ние“.

Все още се усеща миризмата на влага от аварията с тръбата в сутерена. В ъгъла има петно, скрито от малка масичка, сякаш е следа от престъпление. Единствената улика, че това не е твоят кабинет: едва се натъпкваш в стола си.

Растението цъфти в съзнанието ти и всеки път, когато това стане, имаш по-малко време, по-малко неща, които можеш да направиш. Дали растението е предизвикателство или покана, или безсмислено отвличане на вниманието? Или послание? Ако е така, какво означава (стига Уитби да не си измисля)? Светлината на дъното на топографска аномалия, на врата в Зона X, на карта таро, използвана от Бригадата за свръхестествени и системнонаучни изследвания. Разцъфващата светлина на магнитнорезонансната томография, която ти правиха миналата седмица.

Насред целия този цъфтеж в мозъка ти, онова, което би предизвикало шега от Грейс, стига да можеше да й кажеш, яхва света: биологът, талисманът, който пристига точно когато всичко отново започва да те притиска и времето да не достига.