Джефф Вандермеер - Приемане

Равни, насечени думи, оголени от благоговението, което би трябвало да ги оживява. Защото бе преживяла три години повече? Защото мислеше за близките си у дома?

Контрол отвърна бавно, като хипнотизиран:

— Всичко в Зона X, което мислехме, че се разпада твърде бързо… по-голямата част просто е остарявало.

Някои неща наистина бяха много стари — останките от селото и различните утаечни пластове от дневници под капака в пода на фара. В Зона X беше минало много повече време след падането на границата, преди влизането на първата експедиция. Възможно е хората да са живели в Зона X много, много по-дълго, отколкото някой бе предполагал.

— Как така това не е било известно преди? — попита Контрол. — Как така не е било ясно преди ?

Като че ли някаква стихийна сила на повторението раздаваше бърза справедливост срещу всички, които бяха възпрепятствали достъпа му до истината. Вместо това повторението само подчертаваше неведението им.

— Изопачени данни — отвърна Грейс. — Изкривени проби. Непълна информация.

— Не знам как…

— Иска да каже — намеси се Призрачната птица, — че прекалено много експедиции са се връщали дезориентирани, увредени или изобщо не са се връщали, че в Агенцията не са разполагали с надеждни проби.

Имаше предвид, че изкривяването на времето би трябвало да е по-силно в периодите на промяна на Зона X, а в останалата част — почти неизмеримо.

— Права е — потвърди Грейс. — Никога не сме имали човек, който да е живял достатъчно дълго в Зона X или да е виждал толкова ясно, да е успял да запише наблюденията си.

Противоречиви данни, противоречиви цели. Враг, който не улесняваше нещата.

— А вярваме ли на биолога? — попита Контрол.

Защото теориите на копието на биолога можеше да са подозрителни? Защото не беше готов за това, а Призрачната птица беше.

— А на мен вярваш ли ми? — отговори с въпрос Грейс. — Аз също съм виждала странни звезди нощем. Виждала съм пукнатините в небето. Живея тук от три години .

— Кажи ми тогава: как е възможно да грее слънцето, звездите, луната? Ако не сме на Земята?

— Това не е решаващият въпрос — обади се Призрачната птица. — Не и за организми, които така майсторски владеят камуфлажа.

— А кой е тогава? — попита той объркано, мъчейки се да проумее необозримата идея; болезнена гледка за Призрачната птица.

— Решаващият въпрос е каква е целта на този организъм или организми — каза Грейс. — И как да оцелеем.

— Целта ни е известна — отвърна Контрол. — Да ни убие, да ни преобрази, да се отърве от нас. Нима не е това, за което се опитваме да не мислим? Това, което директорът, ти — той посочи към Грейс, — Чейни и всички останали трябваше постоянно да потискате? Мисълта, че то просто иска да убие всички ни.

— Мислиш ли, че не сме водили тези разговори хиляди пъти? — каза Грейс. — Че не сме се въртели до безкрай в опит да се измъкнем от кръговете си?

— Хората постоянно описват модели, без да го съзнават — каза Призрачната птица. — Един организъм може да има цел и въпреки това да създава модели, които нямат нищо общо с нея.

— И какво, по дяволите? — изръмжа Контрол като уловено в капан животно. — Какво, мамка му?

Призрачната птица и Грейс се спогледаха, заместник-директорът отмести очи. Контрол не беше готов за това знание. То го прояждаше отвътре. Може би нещо конкретно щеше да отвлече вниманието му.

— Много енергия се генерира и изразходва — каза тя. — Ако границата е вид мембрана, може да я пробием някъде другаде — помисли си как изчезват нещата, когато влязат в контакт с нея.

— Но те всъщност не изчезват, нали? — каза Грейс.

— Не мисля. Мисля, че биват изпратени някъде.

— Къде? — попита Контрол.

Призрачната птица сви рамене; мислеше си за пътуването в Зона X, за опустошенията и разрушенията, които беше видяла. Руините на градовете. Реално ли беше това? Даваше ли им следа? Или ги заблуждаваше?

Мембрани и измерения. Безкрайни количества пространство. Безкрайни количества енергия. Манипулиране на молекулите без никакво усилие. Непрестанни опити за превръщане на хората в не-хора. Способност за изместване на цяла биосфера на друго място. В този момент, ако външният свят съществуваше, той щеше да изпраща радиосъобщения в пространството и да следи радиочестотите в търсене на друг разумен живот във вселената. Но Призрачната птица не смяташе, че някой получава тези съобщения. Още един начин, по който хората се ограничават от собствената си представа за съзнанието. Ами ако инфекцията беше послание, сиянието — симфония? Защита? Странна форма на комуникация? Тогава съобщението не беше получено и вероятно никога нямаше да бъде; то беше погребано в самата трансформация. Тези банални отговори просто се налагаха поради липсата на въображение, защото човешките същества не можеха даже да се поставят на мястото на корморана, бухала, кита или стършела.