Джефф Вандермеер - Приемане

Въпреки това, което може и да беше глупост, как можех някога да позная със сигурност в него онзи, когото търсех, дори от другата страна на пропастта? В отношенията ни се разви полезна симбиоза. Аз продължавах да ловя за него, а той — за мен, макар и мудно, сякаш непредумишлено — зайчета и катерички, които падаха от мястото, на което бе кацнал, долу при мен. В някои отношения, безсловесно от негова страна, но почиващо на най-фундаменталните принципи на приятелството, това споразумение работеше по-добре от всичко, което познавах, в широкия свят. Все още не бях срещнала човек на острова, но намирах все повече доказателства, че е имало присъствие.

Но не такова, каквото очаквах.

След като се върнах от разузнавателната си обиколка, съпроводена от бухала, бавно огледах непосредственото си обкръжение: фара, постройките наоколо, градчето след тях. Градчето, което навярно бе изоставено много преди създаването на Зона X, се състоеше от една главна улица и няколко странични, които постепенно преминаваха в черни пътища, а коловозите от гуми бяха обрасли с треви. Навсякъде бе пусто; ако исках, можех да стана кмет по презумпция.

„Главната улица“ се беше превърнала в нещо като фасада, разпаднала се на рошава армия от пълзящи растения, цъфтящи дървета и храсти, плевели и диви цветя. Катерички и язовци, скунксове и еноти бяха превзели руините, а по съборените покриви гнездяха орли рибари. По зейналите прозорци със строшени, нападали стъкла на горния етаж на някаква къща или бизнес сграда бяха накацали гълъби и скорци. Всичко лъхаше на наситеното ухание на територия, отново завладяна от природата, на сладки цветя и свежа трева през лятото, и острата миризма на животни, маркиращи територията си. За мен имаше и нотка на изненада, на лек шок от вида на тези груби, сурови паметници на живота на човешки същества на място, на което не предполагах, че ще ги срещна.

Тук-там намирах още знаци от експедиции, стигнали до острова, които или са се върнали през водата, или са загинали и преобразили тук. Изоставена раница с обичайната карта вътре. Фенер. Оптичен мерник. Манерка за вода. Мъчителни останки: знаци, че се опитвам да прозра твърде много, по причини, разкриващи слабостта ми. Би трябвало да ми стига да знам, че и други са били тук преди мен, че и други са търсили отговори и може би са ги намерили, а може би — не.

Но в тази информация имаше и утаечни пластове и по-живо ме интересуваха по-старите материали, които според мен датираха от периода непосредствено преди и след създаването на Зона X. Тук бяха живели хора в този тесен спектър, водени под инициалите БССИ, въпреки че така и не открих фрагмент, който да подсказва значението на тези букви. Не си спомнях да съм чувала за такава организация нито в света, нито по време на обучението си за експедицията. Не че в това обучение беше отделена мисъл или внимание на острова. Усетих още по-дълбоко предателството на „Съдърн Рийч“.

Поради липсата на насочващи данни, ги кръстих „Бандити самодейци и смахнати изследователи“. Пасваше на това, което научавах за тях от следите им, и за известно време дните ми бяха заети с опити да възстановя самоличността и мисията им на острова.

Дирите, оставени от БССИ, техните детрити, бяха приели формата на увредено оборудване, което идентифицирах като средство за записване на радиовълни, за следене на инфрачервени и други честоти, както и по-екзотични уреди, чиято цел така и не можах да разгадая. Наред с тези изпотрошени останки намерих и полусъсипани, често нечетливи листа и снимки, и даже няколко записа, които прослушах с помощта на един нестабилен генератор — чух неразбираеми, много забавени думи; имах само около трийсет секунди, преди да прекъсне.

Всичко това открих в опустелите сгради на главната улица, защитено от хлътналите навътре стени, или в мазета, където наводненията бяха пощадили някои ъгли. По местата, където вътре бяха горели контролирани огньове, личаха следи от сажди. Но не можех да разбера дали са били палени от БССИ или по-късно, в някоя отчаяна фаза, преди всичко да бъде погълнато от Зона X. Като гледах тази пепел, осъзнах, че всеки опит да реконструирам последователността от събития би бил непълен, защото някой бе поискал да скрие нещо.

Отнесох, каквото намерих, във фара и започнах да го анализирам под бдителния, но безполезен поглед на бухала. Въпреки неясното естество на находките, започнах да сглобявам намеци за цел, внушения за конспирация. Всичко, което пиша, е силно спекулативно, но подкрепено, струва ми се, от крехките доказателства, с които разполагам.