Джефф Вандермеер - Приемане

— Не трябва ли вече да знаеш? — Презрително.

— Остави оръжието.

— Не.

— Може ли да седна?

— Не. Истински ли си?

— Не знам какво значи това — отвърна той колкото можеше по-спокойно. Почуди се дали е достатъчно бърз, за да се отмести и да изблъска пистолета, преди да е пръснала мозъка му.

— Мисля, че знаеш. Подправен. Развален. Халюцинация. Привидение.

— Истински съм, колкото и ти.

Но казано с таен страх, който не желаеше да изрази на глас. И с мисълта, че не иска да знае какво е преживяла Грейс, откакто я видя за последен път. Не беше сигурен, че сега я познава. Не повече, отколкото познаваше и себе си. Сега.

— От кой сценарий бягаш? Централата или „Л“?

— „Л“ ли? — Абсурдни мисли. Лъжа? Леща? Лесбийка? После се сети, че има предвид Лаури. — От нито едното. Измъкнах се от хипнотичните внушения. Освободих се.

Не беше сигурен, че вярва в това.

— Да направим ли тест?

— Не се и опитвай. Сериозно говоря — недей .

— И не бих — отвърна Грейс, сякаш я бе обвинил в тежко престъпление. — Това е номер на „Л“. Но вече познавам признаците. Всички изглеждате като ощипани, има една особена бледност. Ръцете се изкривяват като лапи с нокти. Навсякъде си личи неговият подпис.

— Остатъчни ефекти. Просто остатъчни ефекти.

— И все пак признаваш.

— Признавам, че не знам защо, дявол да го вземе, си опряла пистолет в главата ми! — изкрещя той.

Призрачната птица наистина ли нищо не чуваше или се преструваше на заспала? И в този момент, сякаш за да го уличи в лъжа — ето го това, което Призрачната птица бе нарекла „сиянието“ — любопитно, интригуващо, въпросително. Надигна се като стягащо чувство в гърдите му, спазъм в лявото бедро, докато още стоеше на четири крака, подложен на разпит от помощник-директора.

Пауза, усилен натиск на дулото в главата; той потрепна. После натискът изчезна заедно със сянката й. Контрол вдигна очи. Грейс отново се беше облегнала на стената, все още с оръжието в ръка.

Той седна, подпря ръце на бедрата си, пое си дълбоко въздух и обмисли възможностите си. Това беше от онези ситуации на терен, които майка му наричаше „или без или“. Или да намери начин да изглади нещата, или да се пробва с пушките до стената. Трудно можеше да се нарече избор. Не и докато Призрачната птица не беше в играта.

Бавно и внимателно взе трите си страници на Уитби от пода и си наложи да заобиколи опасността на момента.

— Така ли посрещаш гостите обикновено?

Лицето й сега беше безизразна маска, която го предизвикваше да я предизвика.

— Понякога дърпам спусъка. Контрол, не ме интересуват глупости. Представа си нямаш какво съм преживяла. Кое може да е реално и кое — не…

Той се отпусна до стената, притиснал листовете до гърдите си. Какво имаше в ъгълчето на окото му?

— В този свят няма нищо друго освен това, което сетивата ни казват за него, и всичко, което мога да направя, е най-доброто, на което съм способен, въз основа на тази информация.

Макар че вече не вярваше на тази дума.

— Някога бих те застреляла, още преди да си слязъл от лодката.

— Благодаря? — С колкото може повече сарказъм.

Учтиво кимване, все едно го е казал сериозно, и Грейс пъхна пистолета в кобура до себе си, далеч от него.

— Трябва винаги да внимавам.

Той забеляза напрежението в мишницата й и чу щракването, докато си играеше със закопчалката на кобура. Отваряне. Затваряне.

— Разбира се. Виждам, че някой те е захапал за палеца. От такива неща човек става параноичен.

Тя не му обърна внимание и попита:

— Кога дойдохте тук?

— Преди пет дни.

— Колко мина от изместването на границата?

Нима Грейс беше изгубила представа за времето сама тук?

— Не повече от две седмици.

— Как я преминахте?

Той й разказа, като пропусна всички подробности за евентуалното местонахождение на вратата под водата. Както и че Призрачната птица я беше създала.

Грейс дълго помисли над това с горчива усмивка, неподдаваща се на разгадаване. Той обаче отново застана нащрек: тя беше извадила ловния си нож с лявата си ръка и рисуваше кръгове в земята до себе си. Това не беше само параноичен разпит. Залозите бяха високи, той трябваше да направи собствен анализ. Дали Грейс беше разтърсена от нещо тук, на острова, или е претърпяла шок от онези, които пренареждат мисловните процеси и се отразяват завинаги на преценката?

Колкото можеше по-внимателно попита:

— Имаш ли нещо против да събудя Призрачната птица?