Джефф Вандермеер - Приемане

Докато слизаш надолу, търсиш Мъртвия Уитби, но него го няма.

Може никога да не разбереш истината.

Но в това, което Уитби се закле, че е раницата на Мъртвия Уитби, ти откри две любопитни неща: странно растение и повреден мобилен телефон.

Контрол се събуди до обувка и крак само на петнайсет сантиметра от себе си. Лежеше на една страна под някакви одеяла. Черната подметка на военната обувка беше износена на уморени ръбове като карта на хълмиста местност. Тук-там между черните шипове за по-добро сцепление имаше засъхнала кал и пясък. Крилце от водно конче, пречупено по оста на подметката, пулверизирано на кръгли стъкълца и изумруден прашец. Петна от трева и водорасли, засъхнали отстрани на обувката.

Гледката го порази като доказателство за небрежност, която липсваше в спретнато подредените провизии и редовното помитане на листата и наносите по площадката. До обувката: бледокафяво мускулесто стъпало, което сякаш принадлежеше на друг човек, с подрязани нокти и стегнат чист бинт около палеца с прозираща засъхнала кръв отдолу.

И обувката, и кракът принадлежаха на Грейс Стивънсън.

Видя, че над извивката на крака си тя държи трите измачкани, скъсани страници, които бе успял да спаси от доклада на Уитби. Във военната си униформа, включително риза с къси ръкави, Грейс изглеждаше по-слаба, а слепоочията й бяха започнали да се прошарват. Изглеждаше така, като че ли за кратко време е преживяла много. До нея лежаха кобур с пистолет и раница.

Той се извъртя по гръб, седна и се изтегли диагонално покрай стената към нея; помежду им остана прозорецът. Шумните птици, които го бяха събудили за кратко призори, сега бяха утихнали; може би кълвяха или правеха други птичешки работи. Възможно ли бе да е станало пладне? През нощта, в лапите на някакво съновидение, леките трепкащи движения и звуци на Призрачната птица, която лежеше свита в спален чувал с камуфлажни шарки, бяха напомнили на Контрол за котарака му.

— Защо, по дяволите, си ровила в джобовете ми?

Обвинителният тон напусна думите, когато с облекчение напипа фигурката на баща си.

Без да му обръща внимание, Грейс прелистваше последните думи на Уитби, колебаейки се между усмивка и мръщене, напрегната, но неангажирана.

— Това не се е променило от последния път, когато го видях. Сега е още по-пълно с глупости… вероятно. Само дето тогава авторът беше откачалник. Единствен. Сега всички сме шибани откачалници.

— Шибани?

Озадачен поглед.

— Какво? На Зона X не й пука дали псувам.

Тя продължи да чете и препрочита страниците, да поклаща глава на определени места, а Контрол я гледаше, все още изпълнен със собственическо чувство. Беше по-привързан към тези листове, отколкото предполагаше; страхуваше се, че тя може просто да ги смачка на топка и да ги изхвърли през прозореца.

— Би ли ми ги върнала?

Уморена развеселена усмивка, която му подсказваше, че е прозрачен.

— Не още. Още не. Закуси нещо. После подай официална молба.

И тя отново се зачете.

Контрол се огледа объркано наоколо. Маниакално подредено, точно както му се бе сторило на пръв поглед. Автоматични оръжия, прецизно наредени на отсрещната стена, до матрака, покрит с изпънати и подпъхнати чаршаф и одеяло. Омачкана малка снимка с изгладени ръбове на приятелката й, подпряна на една лавица. Консерви с храна, наредени по дългата стена, протеинови блокчета. Чаши и шишета с питейна вода, добита вероятно от някой поток или кладенец. Ножове. Примус. Тенджери, тигани. Пренесени от „Съдърн Рийч“ или насъбрани от заловения конвой на брега? Не искаше да знае каква част от това е намерила на острова.

Тъкмо се канеше да стане и да си вземе консерва, когато тя пръсна страниците на пода между двамата, точно върху мокрото петно от дъжда.

— Мамка му.

Той се спусна на четири крака, за да ги вдигне.

Грейс заби дулото на оръжието си в главата му близо до ухото.

Той замръзна на място, обърнал поглед към спящата Призрачна птица.

— Истински ли си? — попита Грейс пресипнало, сякаш гласът й бе посивял заедно с косата. Нима бе пропуснал да отгатне нещо съществено по обувката и превързания й пръст?

— Грейс, аз…

Тя го перна по челото с цевта, после заби още по-дълбоко дулото в кожата му и прошепна в ухото му:

— Не използвай шибаното ми име. Да не си посмял да споменаваш имена! Никакви имена. То може още да знае имена.

— Какво може да знае имена? — Преглътна думата „Грейс“.