Джефф Вандермеер - Приемане

Нямаше врата в границата, която да води у дома.

Грейс беше унищожила двойника на директора.

Беше усетила как границата минава през и край нея.

— Сякаш ме виждаше . Бях гола. Бях смалена. До нищо.

Тя гледаше със свирепа преданост тънката, грижливо изпъната снимка на жената, която бе обичала в света.

Беше се оттеглила под строй с част от служителите на „Съдърн Рийч“, охраната и други във фара според предварителната заповед на директора — неизвестна за него заповед, която изникваше от миналото, за да намери потвърждение. Във фара някои от войниците бяха започнали да се променят, без да могат да го понесат. Някои бяха поели към тунела и повече никой не ги бе видял. Други бяха започнали да говорят за големи сенки, приближаващи откъм морето. Схизма между фракциите, включително спор с граничния командир, влошили положението им.

— Никой от тях не оцеля, поне така мисля. Никой от тях не знаеше как да оцелее.

Но тя продължаваше да говори с недомлъвки за действията си във фара и оттеглянето си на острова.

— Направих, каквото трябваше. Това е в миналото. Помирих се с него. Не спя много.

Объркано. В миналото ? Та то току-що се бе случило.

Беше запазил някаква надежда, някаква заблуда за последни съмнения, за закоравяла съпротива, за обща кауза в борбата с врага. Но това се оказа болна фантазия, жалко отрицание. Със „Съдърн Рийч“ беше свършено, дори да се крият в научния отдел още век, да се превърнат в подземни семена на бледи пещерни хора, живеещи в страх, чиито деца слушат предупредителни приказки за света на прецаканата повърхност, който ги чака горе.

— Преминала си експедиционно обучение?

Предположение, но неслучайно, предвид запасите.

— Наричахме го основен пакет за защита. Директорът го измисли за ръководителите на отдели и управлението.

Защото бе ценила високо сигурността им, защото се бе надявала главата на отдела да оцелее след апокалипсиса. Беше готов да се обзаложи, че „основният пакет за защита“ е важал само за Синтия и Грейс. Никога не го бе споделила с него.

— Щом си го планирала, значи има мисия?

— Не си ли личи? — Многозначителна, иронична усмивка. С променен тон, като че си даваше сметка, че Призрачната птица, която бе започнала да се размърдва, може би ги слуша. — Мисията е оцеляване, Джон. Мисията е да продължавам да живея ден след ден. Държа се. Следвам определени протоколи. Внимавам и си трая.

Грейс беше готова да изживее дните си тук. Вече се беше предала на тази парадигма.

Призрачната птица се надигна и се подпря на една ръка. Не изглеждаше уморена. Погледът й беше като оръжие; сякаш вече нямаше нужда от пистолет или нож. Не приличаше на човек, който ще остане доволен, че е бил упоен, така че Контрол й спести тази новина. Респект и страх проличаха в погледа на Грейс, защото вече не беше спяща купчина на пода.

— Какво нападна конвоя? — попита Призрачната птица.

Без „добро утро“, без интерес към това, за което говореха. Какво ли бе чула, докато лежеше там? Какво бе проникнало в замъгления й мозък за фалшивите копия и двойника на директора?

Грейс се засмя мрачно и сви рамене, но не отговори нищо.

Призрачната птица също вдигна рамене, взе едно протеиново блокче, разряза го с ножа си и го погълна. Между хапките:

— Отвратително и развалено. Срещала ли си нещо необичайно на острова?

— Тук всичко е необичайно — отвърна Грейс уморено, сякаш много пъти бе чувала този въпрос.

— Виждала ли си биолога?

Директен въпрос; Контрол напрегнато очакваше отговора.

— Дали съм виждала биолога? — Прехвърли въпроса, оглеждайки го от всички ъгли. — Дали съм виждала биолога?

Закопчалката на кобура защрака по-бързо, а рисунъкът с ножа в земята стана по-сложен. Това охлюв ли беше? Две преплитащи се спирали? Морска звезда или просто звезда?

— Отговори ми, Грейс. — Призрачната птица се надигна и застана пред тях с отпуснати до тялото ръце — спокойната, но съвършено балансирана поза на човек, който очаква проблеми. Ако е преминавал военно обучение.

Светлината през прозореца на площадката потъмня като сянка заради преминаващ облак. Една птица отвън мърмореше или шепнеше в такт с окръжностите, които описваше върхът на ножа. Отдалеч се донесе внушение за нещо звучно, скръбно, може би ехо от камъните на фара. По стената притича гущер. Контрол не знаеше дали да се тревожи за нещата на преден план или за тези на заден. Това беше единственият важен въпрос за Призрачната птица и той не знаеше какво ще направи тя, ако Грейс не отговори.