Джефф Вандермеер - Приемане

Шокът от тази промяна — да бъдеш в центъра на вниманието и после напълно да бъдеш лишен от такова — продължаваше от време на време да го смущава. Не бе имало никаква драма в колабиралото му паство на север, нито някакво смайващо откровение, ако изключим начина, по който проповядваше едно, а мислеше друго и дълго време погрешно взимаше този конфликт за проявление на чувство за вина за греховете си, реални и въображаеми. И в един ужасен ден осъзна, предаден от страстта си, че сам той се превръща в посланието.

Когато се събуди, Чарли си беше отишъл, без дори да остави бележка. Но пък бележката би изглеждала сантиментална, а Чарли беше от онези фарове, които не допускаха такава светлина.

Следобед видя Глория да се разхожда по плажа и й махна; не беше сигурен дали го е забелязала, докато не промени посоката си, за да се приближи, макар и бавно. Сол знаеше, че не би позволила да си проличи, че иска да говори с него. Сигурно щеше да наруши някакви свои момичешки правила за поведение.

Той продължи да запълва дупките от броненосците. Забавно му беше, че формата им напомня на формата на муцунките им. Не знаеше защо. Но работата го правеше щастлив по някакъв особен начин, лишен от форма и мотив. А най-хубавото беше, че близнаците, Хенри и Сюзан, доста закъсняваха.

Денят бе поразителен след облачното утро. Морето блестеше в синьо-зелено, ярко на фона на сивкавите сенки на водораслите. В края на безбрежното дълбоко небе се вижда инверсионната следа на самолет, показващ презрението си към обитателите на забравения бряг. Много по-близо до дома, той се опита да не обръща внимание на скалите, покрити с белите изпражнения на кормораните.

— Защо не направиш нещо с тези броненосци? — попита Глория, когато най-после стигна до фара. Вероятно не беше минала напряко, а се бе отклонила, за да разглежда съкровища, заплетени в морските треви, изхвърлени на брега.

— Аз ги харесвам.

— Старият Джим казва, че са вредители.

Старият Джим. Понякога му се струваше, че се позовава на Стария Джим, когато иска да постигне някаква своя цел. Старият Джим живееше в края на плетеницата от черни пътища в разкрасена колиба близо до едно незаконно бунище за варели с химически отпадъци. Никой не знаеше с какво се е занимавал, преди вятърът да го довее на забравения бряг, но сега се изявяваше като стопанин на ту работещия, ту неработещия селски бар.

— Така значи казва Джим, а? — Сол се стараеше да натъпква добре пръстта въпреки странната умора. Още една буря и отново щеше да има дупки навсякъде.

— Бронирани плъхове.

— А чайките са крилати плъхове?

— Какво? Нали се сещаш, може да сложиш капани.

— Прекалено умни са за капани.

Бавно, като го гледаше косо:

— Не мисля, че си прав, Сол.

Той знаеше, че когато го нарече Сол, вероятно вече е загазил. Защо тогава да не стигне и по-далеч? Пък и му трябваше почивка, беше плувнал в пот. Той се облегна лопатата и каза:

— Един ден се вмъкнаха в кухнята през прозореца, като се покатериха един върху друг и отвориха резето.

— Пирамида от броненосци! — После детската й предпазливост се завърна. — Но не мисля, че е вярно.

Всъщност той наистина ги харесваше. Намираше ги за забавни — тромави, но искрени. В една природонаучна книга беше чел, че броненосците „плуват“, като ходят по дъното на реките и задържат дъха си — това го беше запленило.

— Понякога са досадни — призна той, — така че може би имаш право.

Знаеше, че ако не направи крачка към примирието, тя няма да го остави на мира.

— Старият Джим каза, че си луд, защото си видял кенгуру из тия места.

— Може би трябва да престанеш да се въртиш около Стария Джим.

— Не съм се въртяла около него. Той живее на бунището. Дойде да види мама.

Аха, отишъл е на лекар. Обзе го чувство на облекчение, а може би беше просто студена пот от усилието. Не че му имаше нещо на Джим, но мисълта Глория да броди толкова свободно наоколо го тревожеше. Макар Чарли неведнъж да му бе казвал, че Глория познава тези места по-добре и от него самия.

— Та наистина ли си видял кенгуру?

Божичко, това ли е да имаш деца?

— Не точно. Видях нещо, което приличаше на кенгуру.

Местните още се майтапеха за това, но той се кълнеше, че го е видял; зърна го онази първа година, развълнуван от изследването на толкова много нови, непознати пътеки.

— О, щях да забравя защо дойдох — подметна Глория.

— Така ли?

— Старият Джим каза, че е чул по радиото, че островът гори, и ми се прииска да го видя от върха на фара. С телескопа?