Стивън Кинг - Град Отчаяние

В дъното на изкопа, под самия отвор на зеещата дупка, бяха паркирани товарни камиони, багери, джипове и всъдеходи, напомнящи на танкове от времето на Втората световна война. В близост се издигаше ръждясала ламаринена постройка. Табелата на вратата гласеше: „ДОБРЕ ДОШЛИ В ГЪРМЯЩА ЗМИЯ НОМЕР 2. ОСИГУРЯВАМЕ РАБОТНИ МЕСТА И ФИНАНСОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ ЗА БЮДЖЕТА НА ЦЕНТРАЛНА НЕВАДА ОТ 1951.“ Вляво от металната сграда се забелязваше бетонен куб. Надписът на него беше по-кратък:

БАРУТЕН СКЛАД

САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ

Между двете сгради беше паркирана прашната кола на Коли Ентрейджиън. Шофьорската врата зееше отворена, лампата на тавана осветяваше вътрешността на купето, напомнящо на кланица. На таблото беше закачено пластмасово мече с мърдаща главица.

— Знаеш кое е това място, нали, Дейвид?

— Това ли е „Китайският рудник“?

— Да.

Приближиха се до отсрещния склон и Дейвид се увери, че по своему рудникът е в много по-окаяно състояние дори от безплодното поле на север. Нямаше цели камъни или по-големи скални отломъци, не и докъдето поглед стигаше. Всичко беше превърнато в ситен чакъл с потискащо жълт цвят. Отвъд паркинга и постройките се забелязваха дори купчини от още по-ситно натрошен материал.

— Какви са тези големи стъпала, които водят към дъното на ямата?

— Тераси. Служат за обиколен път за по-тежките машини, но основната им цел е да ограничат свличанията.

— Не изглежда да са си свършили добре работата — посочи Дейвид зад гърба си. — Там също — показа в противоположната посока. Наближаваха нов участък, в който огромното стълбище беше изчезнало под огромен сипей от скални отломъци.

— Целият склон е поддал.

Виетконгската вишка бавно прелетя над участъка на свличането. От другия му край Дейвид забеляза мрежи от черни кабели, напомнящи на огромни паяжини. Едва когато се приближиха, видя, че нишките всъщност представляват гумени тръби.

— Трябваше да сменим „дъждовните птици“ с емитери. Мъжът говореше с тон на човек, който рецитира заучен наизуст текст. Дейвид внезапно се сети, че непознатият повтаряше думите на Одри Уайлър. — Няколко орела умряха.

— Няколко ли? — повтори Дейвид репликата на господин Билингзли.

— Добре де, всичко на всичко четиридесет. Не може да се говори за уникални екземпляри, пък и в Невада орли винаги е имало с много. Виждаш ли с какво са заменили дъждовните птици, Дейвид? Големите тръби са разпределителните глави — да речем, кантаки.

— Големи божества.

— Да! А маркучите са емитерите. Кантахи. От тях капе слабо концентриран разтвор на сярна киселина. С негова помощ се отделя рудата… и се разяжда земята. Дръж се, Дейвид!

Виетконгската вишка се удари в склона и момчето трябваше да се хване за края на дъските, иначе щеше да изхвърчи. Не му се искаше да падне върху тази изсмукана земя.

Отново се спуснаха надолу и минаха над ръждясалата постройка, склада с експлозивите и струпалите се една до друга край пътя машини. Нагоре по склона, над зеещата дупка, започваше голям участък, надупчен с по-малки отвори. Бяха поне петдесет, може би повече. От всеки се подаваше пръчка с жълт връх.

— Това да не е най-голямата къртича колония в света?

— Казва се участък за взривяване. Точно тук се провежда истинската миньорска дейност. Всяка от тези дупки е метър широка и десет дълбока. Пъхат във всяка от дупките пръчка динамит с детонатор. След това в дупките се изсипва смесен с течно гориво, под формата на гранули, АНБ — амониев нитрат. Мръсниците, които вдигнаха във въздуха федералната сграда в Оклахома Сити, използваха АНБ.

Мъжът с бейзболната шапка посочи склада:

— Вътре е пълно с АНБ. В момента динамит няма — изразходваха всички налични запаси в деня, преди да започне цялата история — но е пълно с АНБ.

— Не мога да разбера защо ми разправяте всичко това.

— Няма значение, само слушай. Виждаш ли дупките за взривовете?

— Да, приличат на очи.

— Точно така. Изкопани са в порфира, който е под формата на кристали. Когато АНБ-то бива взривено, цялата скала става на парчета. В отломъците се съдържа рудата. Разбираш, нали?

— Да.

— Скалният материал се отнася до кошовете, а разпределителните глави и емитерите — кан тах, кан так — се прекарват над тях и се пускат в действие. Но погледни на какво се натъкнаха след една от взривителните операции!

Мъжът посочи голямата дупка и Дейвид усети изведнъж как студена пот избива по гърба му. Дупката сякаш го зяпаше като малоумен човек, който го кани в дома си.