Бари Късел - Прераждане в Отвъдното

— Арон? — спомни си графът за полумумията, която седеше на отвора-прозорец в замъка на Борсбом и напътстваше Ксинтия как да върши обреда.

— Но да продължа по-нататък. Та този Арон бил целият в ципи и крила. Устата му мелела постоянно заплахи и от нея се стичали лиги и парцали от меса. Слугата извикал с все сила: „Боже, та това е дяволът!“, но Дионисий не се засегнал много, само се усмихнал под мустак. След това никой не предполагал, че този същият Дионисий ще захапе слугата за шията и от пастта му ще се оголят такива ужасни, кухи зъби. Слугата заревал и понечил да се отскубне, и успял дори да побегне из тресавището, но Арон със силното си змийско тяло се притекъл на помощ. Така вдигнал с мощните си крила жертвата във въздуха, че тя едва не паднала на главите на Кор и Юрум. За щастие крилатата змия не ги забелязала, ами просто пуснала пак слугата в краката на Бургот, за да го довърши. Последвали какви ли не проклятия и същият този „летящ прилеп“ продължил полета си в посока към Борсбомския замък.

— Яко, истина ли е всичко това…? Знаеш ли, че тези двамата, Кор и Юрум, са в смъртна опасност — замислено и тихо промълви де Мол. — Все пак, давай докрай!

— Аз знаех, че ти си с Ксинтия и днес много се притесних, че те няма, а тя е с него тук. Но да продължа. Та те видели по-нататъшната гощавка на Бургот. След гаврата със слугата, му изпил кръвчицата и започнал да се превръща в същото изчадие, като Арон, но много по-едро и силно. Заровил трупа за броени секунди. Пръстите му били като от желязо и така ровели земята, все едно че копаел с лопата. След това политнал с големите си прилепови крила нагоре и в посока към Хохландската църква.

Уилям слушаше и съпоставяше снощната случка с новите доказателства за „летящия прилеп“. Той нямаше избор. Трябваше да разкаже всичко на Якоб, иначе борбата му срещу изчадията никога не би имала пълен успех. Но първо искаше да види сцената с Ксинтия, дори имаше желание да говори с нея, но същевременно трябваше и да се пази от Дионисий.

— Виж какъв е напорист, този дебелак — забележи Якоб, зяпайки през отвора. — Но той ще я изнасили! Виж…, виж, Уилям!

Графът погледна и не можа да изтърпи това, което правеше Дионисий. Стана и повлече довереника след себе си.

Ксинтия бе твърдо и недвусмислено поставена от силния и масивен сътрапезник на масата. Полупиян и от виното, и от красотата й, Дионисий разкопчаваше ненужните копчета по панталона си и притискаше със свободната си ръка изваяното тяло на красавицата. Тя бе изпаднала в ужас и отвращение от него, но знаеше, че си го заслужава. Такава двойствена игра винаги се заплаща скъпо. Понечи да извика, но кой ли би посмял да й помогне. Може би само Уилям, но той сигурно лежеше с разпрана шия в замъка или бе умрял.

— Дионисий, недей тук! Ще ни видят хората и ще говорят после. А пък и Арон ще бъде огорчен, ако научи. Спри! Моля те, животно такова… — вече полуразголена, тя се мъчеше да го възпре, но без особен резултат. — О-ох, недей!

Тогава прелъстителката докопа една делва пълна с маслини и с всичката си сила, която притежаваше, я стовари върху главата на сладострастника. Той отначало погледна нагоре към нея, но после загуби съзнание и се строполи на стола.

Объркана, Ксинтия се засуети около него, но схвана, че би било по-добре да напусне странноприемницата. С бързи стъпки тя излезе от ложата и тъкмо затваряше вратата, когато се сблъска с графа. Неочакваната поява на любимия така я шокира, че тя припадна в ръцете му и той трябваше да я завлече в тайника.

Там те я положиха на един дървен нар и Якоб изтича за вода. През това време някакъв воин се мярна на вратата и без да почука влезе. Явно бе от подчинените на градската управа и по-точно на Арон, градоначалника. При гледката, която се откриваше пред него, признатата от всички красавица на Лайден, просната в безсъзнание на нара, той объркано се хвана за меча.

— Не се плаши, момко, аз съм граф де Мол, от кралската гвардия и нищо лошо не се е случило. Ксинтия била нападната от Дионисий Бургот и той се е опитал да я изнасили, но явно тя се е отскубнала и… — не успя да довърши обяснението си Уилям, защото на война му бе достатъчно да чуе името на братовчед си Дионисий, за да извади меча от ножницата.

— Мръсен самозванец, дори и да си граф, ти ще умреш! Няма да позволя да опетниш името на братовчед ми!

— Спри войниче, нека той да си плати…!

— Графе, пази се, това е Роб Бургот, или по-скоро бягай, той ще те убие! — извика току-що появилият се на вратата Якоб. Пръстената кана с вода се пръсна от удара на меча на Роб и така запази шията на влизащия.