Колин Грийнланд - Всичко от начало

Нали?

Тя изскърца със зъби и го натисна.

Всички светлини запремигваха в червено. Двигателите започнаха да вият.

Табита извика от радост и облекчение. Осъзна, че все още стиска Алис в ръка, целуна я и я пъхна в чантата си. Задъхана, тя се отпусна назад и остави мрежата да я обгърне.

На Изобилие цареше хаос.

Зная, че на Изобилие и преди си беше така, пък и все още е, но дори хаосът си има степени, а тогава бе настъпил истински ад. Всички асансьори бяха в движение, тръбопроводите се пръскаха. Комуникационната система се беше разпаднала и безредно прескачаше през архиви, сателитни предавания, музика, собствените си наблюдателни монитори и неясни палестински телевизионни състезания. Цялата полицейска система бе излязла извън контрол. Киборгите стояха слепи и глухи на постовете си, осакатени от мъртви сервомеханизми, полудели в инфобурята. Визьорите им пулсираха и не бяха в състояние да вземат каквото и да е решение. От ушите им шуртеше кръв, от очите им се стичаха сълзи.

Видели, че мечтата им се сбъдва, евангелистите бяха организирали групи заблудени туристи и ги бяха въоръжили с плячка от ограбени оръжейни магазини. Завързани един за друг с парчета синкаво-оранжево въже, те се спускаха от хотелските тераси и нападаха трантските проститутки в пещерите на Йошивара. Пияници се изпозастрелваха в казината. Умираха хора. Никой не можеше да направи нищо. Хана Су се смяташе за късметлийка, че е останала невредима, след като е задействала такъв двигател за пръв път след толкова много години бездействие. Тя се опитваше да следи всички функции, които трябва да се извършват при хиперпространствения скок: прехвърляне на n-измерни матрици, анализиране на вероятности и генериране на многобройни парадигми в онзи извратен и чепат клон на математиката, който фраските наричат „език“.

Можеше да се направи. Можеше, стига да имаше достатъчно пространство и време.

Табита приближи еладелдийската совалка, като надуваше всички аварийни сирени, но получаваше от контролната кула само неразбираеми сигнали. Пристанищните докове изглеждаха така, като че ли са били посетени от ураган, който се е задържал там известно време и е замерял прозорците на корабите с разбити машини, а после е разхвърлял наоколо и самите кораби. Едно от равнищата беше особено опустошено, сякаш всичко е било пометено от гигантска ръка. Табита: рязко намали скоростта и се вмъкна там.

Асансьорът не работеше. Затича се към стълбището.

— Хана! — не преставаше да вика тя.

Комуникаторът запелтечи, заплака, засвири и запищя.

Коридорите на по-долните равнища бяха пълни с пяна от пожарогасители и изпотрошени мебели. Обезумели туристи плячкосваха магазините и пълнеха чантите си с афтършейв, киберпорно и кутии с напитки. Със стопени главни процесори, роботите от охраната скачаха напред-назад по пътя и с глух екот се блъскаха в стените. Двама мъже и една жена закрещяха на Табита и разперили ръце, започнаха да се смеят и да обикалят в кръг около нея. Тя изрита единия от мъжете в слабините и побягна.

Виждаше, че скокът е бил ужасяващ. Последиците бяха навсякъде. Всички растения на борда се бяха удвоили. Около скелетата се виеха шипки, между стъпалата на ескалаторите растяха гъби. По стените и подовете се бяха появили цепнатини, в които падаха коли и хора.

Както научих по-късно, имаше и други изменения от определено положителен характер. Записите показваха как единствената живееща на станцията управителка се барикадира в една от заседателните зали, от която впоследствие не бяха открити каквито и да е следи.

Табита се изгуби. Стоеше пред вратите на асансьорите, без да знае дали да продължи нагоре, надолу или настрани.

— Ами сега, Хана? — извика тя и удари с юмрук по пращящия комуникатор.

Вече почти бе избрала случайна посока, когато забеляза, че индикаторите на асансьорните капсули проблясват. В мига, в който се насочи към дясната врата, тя се отвори и светлините на капсулата се включиха.

Табита скочи вътре. Още преди да успее да погледне към бутоните, вратата се затвори и капсулата потегли по тунелите. Покрай нея безшумно се плъзгаха спирки, тъмни или обхванати от пожари. Към прозорците се притискаха лица и ръце, хора, които я умоляваха да ги пусне. Хана не обръщаше внимание на молбите им.

Капсулата увисна във въздуха над шестоъгълна писта. Табита се измъкна навън и скочи долу.

Намираше се на паркинг. Три полицейски плъзгача бяха спрели под странни ъгли. Сирените им виеха, светлините им проблясваха, но всички киборги неподвижно седяха вътре и не можеха дори да отворят вратите.