Колин Грийнланд - Всичко от начало

Отвсякъде се стичаха пазители.

Брат Феликс тичаше след Табита.

Саския извика и се помъчи да се отскубне от Кстаска.

Сякаш Хана едва сега бе овладяла управлението, сребърният лъч прекоси ливадата и се насочи право към тях.

— ДРЪЖТЕЕЕЕ СЕЕЕЕ! — изрева оглушителният глас.

И докато пазителите се катереха един връз друг и се пресягаха към тях, херувимът и близначката внезапно бяха понесени нагоре.

Табита не гледаше към тях. Просто продължаваше да тича назад към дърветата, като избягваше втурналите се в обратната посока пазители.

— Табита! — чу гласа на Саския тя. — Пропусна Табита!

Следвана по петите от брат Феликс, Табита стигна до манастира. Той викаше името й като разярен старшина, подгонил избягал войник. Пазителят влетя в тясното пространство и заподскача по стените, сякаш внезапно изгубил контрол над крайниците си.

От обратната посока прииждаха други.

Табита застана в средата на манастира и се заоглежда наоколо.

После, точно когато се нахвърляха отгоре й, притисна чантата си към себе си, отскочи настрани, хвана се за колоната на една от арките и се прехвърли през прага.

Зад нея се разнесе мощен сблъсък на тела.

Тя стремглаво се втурна в гъсталака, като се привеждаше под клоните и се провираше през шубраци, през които пазителите не можеха да минат. Заобиколи руините, прескочи обрасло с папрат дере и излезе на открито. Там беше покривката на червено-бели карета, край която продължаваше да седи една от сестрите. Другата бе по-нататък на ливадата, почти в края на буковата горичка. Пластината се намираше у сестра Марджъри.

Коя беше сестра Марджъри?

От това разстояние не можеше да ги различи. А нямаше време за грешни догадки. Дърветата се клатеха все по-силно. Огромната станция продължаваше да се спуска надолу, сякаш Хана възнамеряваше да смаже целия балон.

Табита си пое дъх и извика:

— Алис! Алис!

Пазителката край гората спря и се огледа наоколо.

Зърна Табита и премести очи към сестра си. Чиято ръка се стрелна към кесийката й.

Като проклинаше тяхната гравитация, Табита се затича към изоставената покривка. В същото време забеляза, че сестра Вероника се спуска обратно към нея.

От небето се разнесе слаб, остър звук, сякаш някъде далеч огромно ято птици надаваше писъци.

Тя погледна нагоре. От търбуха на снишаващата се станция разцъфваше тъмен облак, маса от черни точици: газ, шрапнели, позиви, насекоми, докато тичаше, си помисли Табита. Някои от тях бързо се спуснаха над цветните лехи пред нея.

Перки!

Хана пращаше перките, повече перки, отколкото Табита изобщо беше виждала на едно място или пък й се искаше да види където и да е. Семейства от гъвкави, бодливи перки по гащеризони, въоръжени със зъби и остри пера.

— Чии! Чии-чии-чии-чии! — Перки валяха над дърветата, плъзгаха се по покрива на павилиона, цопваха във водата. Изправяха се, прегазваха цветята и светкавично се нахвърляха на всеки, който им се изпречваше.

След миг перките бяха навсякъде, тичаха из градините, събаряха пазители и еладелдийци. Хипертрофиралите хора напразно дърпаха и въртяха пръстените си: енергийната сянка на отвлечената станция ги затъмняваше.

Табита прескочи покривката и сграбчи сестра Марджъри за предницата на тогата.

— Дай ми я! — изкрещя тя в огромното й лице.

Пазителката отчаяно въртеше очи. Лъскавите й устни оголиха зъбите й.

— Къде е тя! — извика Табита и се пресегна към кесийката. Сестра Марджъри изпищя и размаха ръце.

Табита вече бе разкопчала торбичката.

Зад нея се разнесе шум. Под брадичката й се плъзна гола предлакътница и рязко я дръпна назад.

Задавена, Табита усети, че сестра Марджъри се мъчи да се отскубне от ръцете й. Отчаяно се завъртя в яката прегръдка и едва не си откъсна ухото. Зад сестра Вероника видя брат Феликс, който неуверено излизаше от горичката. Бе изгубил бръшляновия си венец.

Сестра Вероника хвана дясната й ръка и се опита да я извие. Табита се наклони надясно, прегъна колене и събори носещата се във въздуха пазителка.

В този момент чу нов трясък. Един от перките бе паднал в средата на покривката и се въргаляше сред бургундско, трохи и парчета стъкло. Той скочи на крака, бясно зацвъртя и замахна с верига към сестра Вероника.

Тя нададе вой, пусна Табита и тромаво се завъртя, за да отблъсне перка.

Спусналият злобните гадинки тракторен лъч продължаваше да е насочен към ливадата. Хана беше открила Табита.

Тя затърси с очи сестра Марджъри.