Колин Грийнланд - Всичко от начало

Която се опитваше да избяга с малки, нестабилни крачки.

Друг перк се втурна да я пресрещне.

Брат Феликс с пълна скорост се носеше към Табита. Очите му бяха замъглени и изцъклени, вените на слепоочията му бяха издути и се гърчеха, сякаш внезапно оживели.

Когато стигна до нея, от него се разнесе ужасно пращене.

Главата му се пръсна.

Красивата, сияйна кожа на челото му се разкъса й черепът му се пропука като яйце. Във всички посоки полетяха пръски безцветна слуз.

Брат Феликс рязко спря, блъсна се странично в сестра Вероника и се олюля, мъчейки се да си поеме дъх като удавник. Изражението на лицето му, онзи безумен поглед, оставаше непроменено. В очите му закапа отвратителна течност.

Табита уплашено отскочи назад. Пригади й се и затисна уста с опакото на дланта си.

В черепа на брат Феликс мърдаше нещо.

Нещо дълго и меко, нещо разчленено и сивкаво-лилаво, лъщящо от слузта в гнездото му. Самото гнездо представляваше разкъсана, почерняла дантела — остатъците от мозъка на пазителя.

Създанието, разяждало го от толкова много години, сега се надигна и запищя.

Гигантска гъсеница с половинметрово тяло.

Това беше първият капелан, който виждаше Табита.

Тя се преви и повърна жлъч и вино върху смачканата трева.

Тракторният лъч я очакваше на два метра оттам. Очевидно Хана не желаеше или не можеше да я измъкне от мелето.

Останалите пазители стояха, седяха или клечаха като статуи, един по един изоставили битката си с перките, докато издутите им глави се пръскаха като пашкули. От гадната каша на разпадащите им се мозъци се появяваха капелани. Плоските им глави се въртяха наоколо и душеха въздуха. И пищяха ли, пищяха.

Като кашляше и плюеше, Табита отчаяно затърси оръжие. Ръката й стисна вилицата за туршия. В този момент перкът заби юмрук в гърба на сестра Вероника и тя се стовари на земята сред останките от пикника.

Челото й се разцепи и изпод венеца й бликна лепкава течност. Темето й се отчупи и се претърколи на тревата.

Отвътре изскочи капелан и се загърчи сред сирене и салата.

— Чиии! — извика перкът.

Ухили се и вдигна юмрук.

В пръстите му изщрака сгъваем нож.

Табита скочи на крака, притисна чантата си към себе си и размаха вилицата. Сестра Марджъри продължаваше да стои на същото място и да стиска главата си. Нейният капелан се измъкваше навън и пищеше от ярост. Перкът безжизнено лежеше в краката й.

Табита се спусна към пазителката.

Тракторният лъч внезапно се плъзна към нея.

— Не още! Не!

Тя отскочи настрани и погледна нагоре към фраскското чудовище, което Хана Су им водеше на помощ, прекосявайки хиперпространството с непостижима за човечеството скорост. Табита яростно разтърси глава и два пъти кръстоса ръце във въздуха.

Лъчът угасна.

— По дяволите!

Бясна и отчаяна, тя се хвърли към сестра Марджъри и грабна кесийката й. Капеланът в мозъка на пазителката запищя още по-високо. Създанието разярено скочи отгоре й и замахна с глава, Табита се приведе и заби вилицата в него. Докато капеланът се клатеше като обезумял насам-натам, Табита пъхна ръка в торбичката. Ослепялата сестра Марджъри се опита да издере лицето й. Капеланът отново я нападна. Капещата от пипалцата му слуз я опръска по рамото. Тя отново избягна удара и отскочи извън обсега му, стиснала плячката си в ръка.

Перките се бяха нахвърлили върху останките от сестра Вероника и брат Феликс и убиваха изпълзелите от тях създания. Табита извика и посочи към капелана, който се гърчеше по яката на сестра Марджъри, и те се метнаха към него, като надаваха крясъци.

Сега имаше само перки. Навсякъде.

И никакъв лъч.

Табита погледна нагоре. Изобилие беше влязла в геостационарна орбита и висеше в небето, мрачна и безмълвна. Тук-там бледи проблясъци издаваха някаква бясна дейност на борда.

Нямаше време за предположения.

Оставаше й само една възможност.

Табита се затича назад през дърветата.

Късметът не й изневери. Еладелдийците бяха убити, преди да успеят да се върнат на постовете си. А въздигнатите бяха прекалено заети, за да пилотират космически кораб. Всички се въргаляха из полето и някои все още продължаваха да се съпротивляват, но повечето бяха неподвижни или бавно се гърчеха на земята, докато перките разкъсваха на парчета онези, които ги бяха въздигнали.

Табита се покатери в совалката и скочи в мрежата. Моделът бе усъвършенстван „Тинкърбел“, нали? Просто усъвършенстван „Тинкърбел“. Определено. И въпреки че всички надписи бяха на еладелдийски, аварийният бутон трябваше да е точно този.