Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

Комуникационният канал бе прекъснат. Миг по-късно Мълър навлезе в изкривеното пространство-време.

Извънземните бяха завзели три слънчеви системи в самия край на галактиката, всяка звезда бе с по две заселени, подобни на Земята планети. Корабът на Мълър бе насочен към зеленикаво-златиста звезда, чийто планети бяха колонизирани едва преди четирийсет години. Петата планета, суха и твърда като желязо, принадлежеше на колонизационно дружество от Централна Азия: то се опитваше да установи на няколко места пасторални култури, в които да доминират номадските добродетели. Шестата, в която преобладаваше смесица от климати и природна среда, повече приличаща на земната, бе населена от представители на половин дузина колонизационни дружества, всяко от които бе заело свой континент. Взаимоотношенията между тези групи, често заплетени и деликатни, през последните дванайсет месеца бяха изгубили значение, тъй като и двете планети бяха вече под контрола на извънгалактическите надзиратели.

Мълър излезе от изкривяването на двайсет светлинни секунди разстояние от шестата планета. Корабът му автоматично влезе в орбита за наблюдение и сканиращите уреди започнаха да отчитат информация. На екраните се появи картина от повърхността на планетата; чрез налагане на шаблони Мълър бе в състояние да сравни конфигурацията, която бе имала преди завладяването й от извънземните. Увеличените изображения бяха доста интересни. Предишната картина на селищата се появи на екрана му във виолетово, а скорошното им разширяване — в червено. Мълър забеляза, че на всяка от колониите, без оглед на първоначалния им градоустройствен план, се бяха появили мрежи от пресичащите се под ъгъл улици и виещи се булеварди. Той инстинктивно усети, че тази геометрия му бе чужда. В съзнанието му веднага се появиха ярките спомени от лабиринта: и макар тази геометрия съвсем да не приличаше на онази от лабиринта, те бяха сходни поради отсъствието на видима симетрия. Отхвърли възможността лабиринтът на Лемнос да е бил построен преди много години по нареждане на радиосъществата. Онова, което видя тук, бе сходството на пълното различие. Извънземните строяха по извънземни начини.

В орбита на седем хиляди километра над шестата планета се носеше блестяща капсула, малко по-дълга по едната си ос, отколкото по другата, с маса, равна приблизително на масата на междузвезден транспортен кораб. Мълър откри подобна капсула и в орбита около петата планета.

— Аха, надзирателите.

Не бе в състояние да установи връзка с която и да било от капсулите или с планетите отвъд тях. Всички канали бяха блокирани. Повече от час въртя безуспешно копчетата, без да обръща внимание на раздразнените отговори на корабния мозък, който непрекъснато му повтаряше да изостави тази идея. Най-сетне отстъпи.

Приближи кораба си до по-близката орбитална капсула. За негова изненада корабът му остана управляем. Когато нападателните ракети достигнеха толкова близо, ги прехващаха, докато той можеше да управлява кораба си. Знак на надежда? Дали не бе под наблюдение и извънземният да бе в състояние да види разликата между него и враждебната ракета? Или просто не му обръщаха внимание?

На разстояние един милион километра той изравни скоростта си с извънземния спътник и пое курс към паркираща орбита около него. Влезе в капсулата за спускане. Изхвърли се от кораба и се плъзна в мрака.

Сега вече извънземният го бе пленил. Нямаше никакво съмнение. Спускателната капсула бе програмирана за орбита с минимално отклонение, по която да се плъзне покрай извънземния, ала Мълър бързо откри, че се отклоняваше от тази орбита. Отклоненията никога не са случайни. Капсулата му се ускоряваше повече, отколкото предвиждаше програмата, което означаваше, че е пленена и бе притеглена напред. Той прие това. Бе ледено спокоен, не очакваше нищо и бе готов на всичко. Капсулата намали ход. Видя вече блестящия корпус на спътника на извънземния.

Метал опря о̀ метал, корабите се докоснаха и се скачиха.

Отвори се люк.

Мълър потъна в него.

Капсулата му кацна върху платформа в една огромна, пещерообразна зала, дълга стотици метри и още толкова висока и широка. Мълър излезе в пълно бойно снаряжение. Активира гравитационните си подложки, защото, както и бе очаквал, гравитацията тук бе почти нулева, напълно незабележима. Видя в мрака само леко червеникаво сияние. На фона на пълната тишина чу отекващ бумтящ звук, досущ като многократно усилена въздишка, която разтърси гредите и подпорите на спътника. Въпреки гравитационното си поле се чувстваше замаян; подът под него се разлюля. В съзнанието му се появи усещане за пулсациите на морето: огромни вълни се разбиваха върху нащърбени плажове; водната маса се бунтуваше и стенеше в своята огромна пещера; светът под нея потрепваше под товара си. Мълър усети хлад, на който скафандърът му не можеше да противостои. Привличаше го непреодолима сила. Той колебливо помръдна, изпита облекчение и се изненада, че крайниците му още се подчиняваха на командите му, макар и да не бе пълен техен господар. Усещането за нещо огромно наблизо, нещо, което се надигаше, пулсираше и въздишаше, не го напускаше.