Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

— Моля те. Изслушай ме. Да предположим, че ми е повярвал. Да предположим, че напусне лабиринта и се остави в ръцете ни. И тогава какво? Кой ще поеме задачата да му съобщи, че няма никакво лечение, че сме го измамили най-безсрамно, че искаме само отново да стане наш посланик, да посети някакви извънземни, двайсет пъти по-странни и петдесет пъти по-опасни от онези, които са съсипали живота му? Аз няма да му съобщя тази новина!

— Няма да се наложи, Нед. Аз ще го направя.

— И как ще реагира той? Да не би да очакваш просто да ти се усмихне, да се поклони и да каже: „Много хитро, Чарлз, ти пак победи“? Да отстъпи и да стори каквото искаш? Не. Не би го направил. Може и да го измъкнеш от лабиринта, но самите методи, които използваш за това, правят немислима вероятността той да ни бъде от полза, след като излезе навън.

— Не е задължително да стане така — рече спокойно Бордман.

— Ще ми обясниш ли в такъв случай тактиката, която смяташ да използваш, след като го информираш, че няма лечение и че му предстои да предприеме нова, опасна мисия?

— Предпочитам да не обсъждам бъдещата си стратегия сега.

— Тогава аз се отказвам — рече Роулинс.

Бордман бе очаквал да се случи нещо подобно. Благороден порив; миг на твърдоглаво неподчинение; наплив на добродетели в съзнанието. Отказвайки се от добре запазваната дотогава безизразност, той вдигна поглед и се втренчи в очите на Роулинс. Да, в тях имаше сила. Решителност — също. Но не и коварство. Още не.

Бордман тихо рече:

— Отказваш се? След всичките ти приказки, че ще служиш на човечеството? Ние се нуждаем от теб, Нед. Ти си незаменим за нас, за нашата връзка с Мълър.

— Посветил съм се на човечеството, но то включва и Дик Мълър — рече остро Роулинс. — Той е част от това човечество, независимо какво мисли. Вече извърших сериозно престъпление спрямо него. Ако не ме посветиш в останалата част на плана, проклет да съм, ако продължа да участвам в него.

— Възхищавам се на убежденията ти.

— Моето оттегляне си остава в сила.

— Съгласен съм с твоята позиция — рече Бордман. — Не се гордея с това, което трябва да извършим тук. Гледам на него само като на историческа необходимост — необходимостта от едно предателство в името на по-важното добро дело. Аз също имам съвест, Нед, много добре развита, осемдесетгодишна съвест. Тя не е атрофирала с възрастта. Ние просто се научаваме да живеем с нейните оплаквания, това е.

— Как ще накараш Мълър да сътрудничи? Ще го упоиш? Ще го измъчваш? Ще му промиеш мозъка?

— Нито едно от тези неща.

— Как тогава? Говоря сериозно, Чарлз. Моята роля в тази работа свършва веднага, ако не науча какво предстои.

Бордман се закашля, допи виното си, изяде една праскова и взе последователно три хапчета. Бунтът на Роулинс бе неизбежен и той бе готов за него, ала все пак се разстрои от избухването му. Времето на пресметнатите рискове бе настъпило.

— Нед, разбирам, че е дошъл моментът да спрем с преструвките. Ще ти кажа какво му предстои на Дик Мълър — но искам да го възприемеш от гледната точка на голямата цел. Не забравяй, че малката игра, която играем на тази планета, не е просто въпрос на лични морални съображения. Независимо от риска думите ми да ти прозвучат високопарно, трябва да ти напомня, че залогът е съдбата на човечеството.

— Слушам те, Чарлз.

— Много добре. Дик Мълър трябва да отиде при нашите извънгалактически приятели и да ги убеди, че човешките същества наистина са интелигентни. Съгласен ли си? Само той е в състояние да го направи, поради уникалната му неспособност да крие мислите си.

— Съгласен съм.

— Засега… не е необходимо да убеждаваме извънземните, че сме добри, или че сме достойни, или че сме симпатични. Трябва само да им стане ясно, че притежаваме разум и можем да мислим. Че чувстваме, че възприемаме, че сме нещо по-различно от едни хитри машинки. За нашите цели няма значение какви чувства излъчва Дик Мълър, стига само да излъчва нещо.

— Почвам да разбирам.

— Ето защо, след като излезе от лабиринта, можем да му кажем каква ще е задачата му. Не ще и дума, той ще се ядоса от измамата ни. Но покрай гнева си може и да осъзнае дълга си. Надявам се на това. Ти изглежда мислиш, че няма да го направи. Но това е без значение, Нед. Той няма да има никакъв друг изход, след като излезе от своята обител. Ще бъде отведен при извънземните и ще им бъде предаден, за да установи контакт. Знам, че е брутално. Но е необходимо.

— Тогава сътрудничеството му не е необходимо — рече бавно Роулинс. — Той просто ще бъде подхвърлен. Като прост чувал.