Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

— Добре — рече Мълър. — Сега вие начертайте нещо.

Хидранецът се върна на мястото си в кръга.

— Много добре — каза Мълър. — Има и друг универсален език. Надявам се да не подразня ушите ви.

Извади сопрано-рекордер от джоба си и го пъхна между устните си. Да се свири през филтрационния филм бе трудничко. Той пое дъх и изсвири диатонична гама. Крайниците им потрепнаха леко. Значи, можеха да чуват или поне в краен случай усещаха вибрациите. Мина в минорна гама и им изсвири още една диатоника. Опита хроматична гама. Изглеждаха малко по-възбудени. Добре, помисли си той. Ценители сте. Може би пълната гама е повече в съзвучие с облачността на тази планета, реши той. Изпълни я, след което в знак на най-добри намерения им изсвири нещо от Дебюси.

— Харесва ли ви? — попита.

Те изглежда нещо се съвещаваха.

После си тръгнаха.

Опита се да ги последва. Не можеше да поддържа темпото им и скоро ги изгуби от очи в тъмната, мъглива гора; ала продължи да върви и малко по-далеч ги намери скупчени — сякаш го очакваха. Когато ги доближи, те отново тръгнаха. Така, на почивки, го отведоха в града си.

Той съществуваше на основата на синтетиката. Химическите анализи показаха, че ще е неразумно да опитва местна храна.

Много пъти рисува триъгълника на Питагоровата теорема. Скицира най-различни аритметични действия. Свири им Шьонберг и Бах. Черта им равностранни триъгълници. Опита с триизмерна геометрия. Пя. Говори френски, руски, китайски, както и английски, за да им демонстрира разнообразието от човешки езици. Показа им схема на периодичната таблица. Шест месеца по-късно не знаеше повече за техния разум, отколкото бе научил още в часа на приземяването си. Те понасяха присъствието му, но не му казваха нищо; а когато общуваха помежду си, това ставаше главно с бързи, кратки жестове — докосване на ръце, потрепване на ноздрите. Изглежда имаха говорим език, но бе толкова тих, придиханен, че той не можа да различи думи, нито дори срички. Разбира се, направи записи на всичко, което чу.

Изглежда им стана досаден и го оставиха.

Той потъна в сън.

Далеч по-късно разбра какво са му сторили, докато е спал.

Бе на осемнайсет години, лежеше гол под звездите на калифорнийското небе. Небето сякаш пламтеше. Имаше чувството, че може да протегне ръка и да откъсне звезди от небесата.

Да бъде бог. Да притежава Вселената.

Обърна се към нея. Тялото й бе хладно и стройно, малко напрегнато. Обхвана гърдите й. Плъзна ръката си по плоския й корем. Тя потръпна и тихо въздъхна:

— О, Дик!

Да бъде бог, помисли си той. Целуна я нежно, а сетне по-настойчиво.

— Почакай — рече тя. — Не съм готова.

Той изчака. Помогна й да се приготви или поне направи онези неща, които смяташе, че ще й помогнат; малко след това тя вече задъхано повтаряше името му. Колко звезди може да посети човек през живота си? Ако всяка звезда има средно по дванайсет планети, а в галактическия свод с хикс на брой светлинни години в диаметър има сто милиона звезди… Тя разтвори бедра. Той затвори очи. Усети меките борови игли под коленете и лактите си. Не му беше първата жена, но бе първата, която имаше значение. Когато светкавица проряза съзнанието му, той едва усети отговора й — внимателен, в началото колеблив, а сетне — енергичен. Изплаши го силата му, но само за миг, и той стигна с нея до края.

Да бъдеш бог сигурно ще да е нещо подобно.

Преобърнаха се. Той й показа звездите, каза й имената им, половината ги сбърка, ала тя не бе длъжна да знае това. Сподели мечтите си с нея. По-късно се любиха още веднъж и този път бе дори още по-хубаво.

Беше се надявал да завали в полунощ, за да танцуват под дъжда, ала небето бе ясно. Вместо това отидоха да поплуват, излязоха треперещи, но засмени. Когато я заведе у дома, тя изпи хапчето си с шартрьоз. Каза й, че я обича.

Няколко години наред си изпращаха коледни картички.

Осмият свят на Алфа Кентавър B представляваше газов гигант със сърцевина с ниска плътност и гравитация, подобна на земната. Мълър прекарваше там меден месец за втори път. Отчасти бе служебно пътуване, защото имаше неприятности с колонистите на шестата планета; там вече се говореше за създаване на всмукващ ефект, който да извлече по-голямата част от много ценната атмосфера на осмата планета, за да я използват като суровина.

Преговорите на Мълър с местните жители минаха доста добре. Успя да ги убеди да приемат квота на атмосферните си вземания, дори спечели признанието им за малкия урок по междупланетен морал, който им изнесе. След това той и Нола бяха гости на правителството на осмата планета. Нола, за разлика от Лорейн, обичаше да пътува. Тя щеше да го придружава в много други пътешествия.