Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

Нощта настъпи. Роулинс не беше чувал Бордман от няколко часа. От ранния следобед не бе виждал и Мълър. По площада бродеха животни, повечето малки, целите само зъби и нокти. Този ден Роулинс беше дошъл без оръжие. Беше готов да смачка всеки звяр, който се промъкне през решетките.

Нападнаха го глад и студ. Потърси в тъмнината Мълър. Това вече не беше шега.

— Чуваш ли ме? — попита той Бордман.

— Скоро ще те измъкнем.

— Добре де, кога обаче?

— Изпратихме дрон, Нед.

— Един дрон би трябвало да стигне до мен за не повече от петнайсет минути. Тези зони не са опасни.

Бордман замълча.

— Мълър прехвана сондата и я унищожи преди около час.

— Защо не ми го съобщихте?

— В момента изпращаме няколко сонди едновременно — обясни му Бордман. — Би трябвало Мълър да пропусне поне една от тях. Всичко е наред, Нед. Не си в опасност.

— Освен ако не стане нещо — избоботи мрачно Роулинс.

Въпреки това обаче не настоя повече. Беше му студено, беше гладен, отпусна се до стената и зачака. На стотина метра по-нагоре на площада видя как едно малко, гъвкаво животно се промъкна и уби доста по-голям звяр. Забеляза как животните се спуснаха и заръфаха кървави късове месо. Не виждаше съвсем добре, затова изви врат, за да потърси с очи дрона, който щеше да го освободи. Нямаше никакъв робот.

Усещаше се като принесен в жертва, готов да бъде убит.

Лешоядите си свършиха работата. Поеха в тръс през площада към него — малки, подобни на невестулки, с големи изострени глави и широки патешки крака, от които се подаваха жълти извити нокти. Очите им бяха червени на жълт фон. Изгледаха го с интерес, важно-важно, замислено. По муцуните им беше размазана кръв — гъста, тъмночервена.

Приближиха се още. Една дълга, тясна муцуна се провря между две пръчки на решетката. Роулинс я ритна. Муцуната се дръпна. Отляво се провря друга муцуна. Сетне станаха три.

После животните се запромъкваха в клетката от всички страни.

Бордман си беше изградил удобно гнезденце в лагера в зона F . Смяташе, че поради възрастта си няма смисъл да търси оправдание за това. Не беше спартанец, затова и сега, при средствата, които получаваше за изтощителните и рисковани пътешествия, не се лишаваше от удоволствията си. С дрони доставиха личните му вещи от кораба. Под млечнобялата извивка на купола си беше отредил личен сектор с лъчисто отопление, светещи завеси и уред за потискане на гравитацията, та дори и с шкаф за напитки. Не оставаше без бренди и други наслади. Спеше на мек надуваем дюшек, покрит с дебел, червен юрган с отоплителни нишки. Знаеше, че другите мъже в лагера, които поминуваха далеч по-скромно, не негодуваха срещу него. Те очакваха Чарлз Бордман да живее добре, където и да се намира.

Влезе Грийнфийлд.

— Изгубихме още един дрон, сър — съобщи той стегнато. — Така във вътрешните зони ни остават три.

Бордман щракна запалващото капаче в края на пурата си. Дръпна си, кръстоса и прекръстоса крака, изпусна дима и се усмихна.

— Дали Мълър ще ликвидира и тях?

— Боя се, че да. Той познава входните маршрути по-добре от нас. Покрил ги е до един.

— А вие не сте изпращали дрони по некартирани маршрути, така ли?

— Два, сър. Изгубихме и двата.

— Хм. Тогава най-добре да изпратим повече дрони едновременно и да се надяваме поне един да премине край Мълър. Онзи момък вече го е обзела тревога, че е в клетка. Променете програмата. Корабният мозък може да измисли отвличаща тактика, ако му се нареди. Да речем двайсет дрона, които навлизат едновременно.

— Останали са ни само три — повтори Грийнфийлд.

Бордман инстинктивно захапа пурата си.

— Три тук, в лагера, или три изобщо?

— Три в лагера. И още пет извън лабиринта. Те си проправят път насам.

— Кой е допуснал това? Позвънете на Хостийн! До сутринта да бъдат изработени петдесет дрона! Не, нека са осемдесет! Каква глупост, Грийнфийлд!

— Слушам, сър.

— Махай се!

— Слушам, сър.

Бордман запафка яростно. Набра кода за бренди — гъста, богата с аромати напитка, приготвяна от отците от Ордена на бъдещето от Денеб XIII. Положението ставаше все по-неудържимо. Изгълта половин чаша, издиша и я допълни. Разбираше, че рискува да изгуби точната перспектива на мисълта си — най-лошия от всички грехове. Деликатността на мисията започна да му се отразява. Малките крачки, леките усложнения, болезненото приближаване и отдалечаване от целта. Роулинс — в клетката. Роулинс и неговите морални угризения. Мълър и невротичният му възглед за света. Малките зверчета, които гризат по краката и са се вторачили в гърлото ти. Капаните, които тези демони са заложили. А и дебнещите извънгалактични същества, с очи като паници и с радио-усещания, за които дори Чарлз Бордман не беше нищо повече от безчувствен зеленчук. Опасност, надвиснала над всичко. Бордман с раздразнение угаси пурата и веднага, изненадан от себе си, се вторачи в големия остатък. Запалващото капаче нямаше да задейства повторно. Наведе се напред, включи инфрачервения лъч от генератора в стаята и я запали отново, като дърпаше енергично, докато хване добре. С жест на раздразнение включи отново линията за свръзка с Нед Роулинс.