Асен Милчев: Улеят на времето

Здесь есть возможность читать онлайн «Асен Милчев: Улеят на времето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 1984, категория: Фантастика и фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Асен Милчев Улеят на времето
  • Название:
    Улеят на времето
  • Автор:
  • Издательство:
    Държавно издателство «Отечество»
  • Жанр:
    Фантастика и фэнтези / на болгарском языке
  • Год:
    1984
  • Город:
    София
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Улеят на времето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Улеят на времето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Асен Милчев: другие книги автора


Кто написал Улеят на времето? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Улеят на времето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Улеят на времето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

— Гениалните хрумвания винаги са били прости — нарочно си придаде самоуверен вид Леда.

— И защо мислиш, че именно пред теб се разтвориха дверите на прозрението?

— Защото съм едновременно микробиолог и молекулярен физикохимик. И освен това съм една от първите, които се възползуваха от възможностите на новия СТЕМ-микроскоп.

— Може и да е така — поуспокои се Емил. — Само че това не ти дава право да се включваш в опасни експерименти. Ами ако се заблуждаваш? Ако все пак микси-вирусите са вредни? Не, няма да те пусна на изпитателната станция на Марс, преди да се потвърдят твоите хипотези.

— Но след това за мен ще бъде вече късно…

— Ще запазиш само славата си на гениален теоретик, а практическите резултати нека да установят други.

— Ти си егоист, Емил.

— В момента мисля само за Мая.

— Ще я взема с мен.

Емил подскочи:

— Съжалявам, но ако си се побъркала, аз все още не съм.

Леда усети, че бе попрекалила и продължи по-меко:

— Мая може да дойде, след като се убедим, че е напълно безопасно.

— За нея не може да бъде безопасно пребиваването на още неусвоена планета.

— Но как ще работя и живея далеч от нея?

— Никой не те кара насила да ходиш на Марс. Сама си го внушаваш. Не ти ли се струва, че егоистката си ти? В името на кариерата и тщеславието си готова да ме изоставиш.

— Жалко, че не ме разбираш, Емил. Сигурно не мога да ти предоставя достатъчно красноречиви аргументи, но вярвам, че съм права. Смяташ ли, че иначе бих рискувала живота на единственото си дете?

— То е и мое дете, Леда. И затова никога няма да се съглася, ако решиш да я водиш на Марс. Аз имам нужда и двете да бъдете при мен. Това не е ли достатъчно основание да не тръгваш?

5

Виктор заспа щастлив. Струваше му се, че е на седмото небе, но никога не бе предполагал колко опияняващо ще бъде утрото. До него равномерно дишаше Ева. Сега, ако искаше, можеше да сложи ръка на рамото й, да я погали, да я целуне. Беше единствено негова. Той я погледна с нежност и за кой ли път се зарече да не я ревнува повече. Младата жена се размърда. «Събудих я, каква съм мечка!» — укори се Виктор, ала усмивката срещу него го накара да забрави опасенията си.

— Ти си чудесен, мили. Напомняш ми за прекрасните приказки, в които мъжът трябва да заспива последен и да се събужда пръв. Дано да не е така само в първия ден от съпружеския ни живот.

— Нима се съмняваш вече в мен? — грабна я в прегръдките си Виктор.

— Хей, трябва да ставаме — отскубна се от него Ева. — Забрави ли какви приготовления ни очакват? А на обед сме у сестра ми.

Младоженецът се помъчи да си придаде строг вид:

— Ти сигурна ли си, че не сбъркахме, като дадохме всичките си налични акредитиви за екскурзия до Луната? Така прахосахме сватбения подарък и на твоите, и на моите родители.

— Обществото ни осигурява всичко необходимо за нормално преживяване. Какво повече ни трябва? Както бързо върви преселването, утре нашите деца ще живеят на Марс или на Венера. А ние дори до Луната няма да сме отскочили…

— После да не се сърдиш — можеше да получиш много хубави подаръци.

— Нали получих тебе — усмихна се Ева.

На Виктор му стана весело и приятно. Едва бяха завършили Института по бионика и побързаха да се оженят. Той настояваше. «Няма да ви избяга — мъчеха се да ги поохладят родителите им. — Започнете работа, поогледайте се.»

Младите пропуснаха покрай ушите си всички съвети. Да чакат още! Пред очите им се мяркаше само неприятната картина на разделите след срещите им. Сега ще бъдат непрекъснато заедно. Ще си принадлежат завинаги.

Не е трудно да си представим опиянението им през първия брачен ден. И все пак някой трябваше да се погрижи за практичните въпроси. С тази нелека задача се бе нагърбила Ева.

— Ще си вземем всички дрехи на ракетоплана — нареждаше тя.

— Но ние не отиваме на приеми, а на екскурзия. Къде ще си показваме тоалетите на Луната? Или може би разчиташ да плениш някой от нашите спътници? — Виктор неусетно се остави да го повлекат подозренията, които му тровеха живота.

Ева имаше вече опит и ловко отбягна болезнената тема:

— Забравяш, че в салона за забавления ще се организира специален бал за нас, гостите от Земята.

— Ако вярваш на туристическите реклами!

— Освен това, докато трае пътуването, ще можем да се веселим в аудиовизуалната зала на ракетоплана.

Читать дальше

Похожие книги на «Улеят на времето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Улеят на времето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Грай
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Расцветников
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Разцветников
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Разцветников
Отзывы о книге «Улеят на времето»

Обсуждение, отзывы о книге «Улеят на времето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.