Асен Милчев: Улеят на времето

Здесь есть возможность читать онлайн «Асен Милчев: Улеят на времето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 1984, категория: Фантастика и фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Асен Милчев Улеят на времето
  • Название:
    Улеят на времето
  • Автор:
  • Издательство:
    Държавно издателство «Отечество»
  • Жанр:
    Фантастика и фэнтези / на болгарском языке
  • Год:
    1984
  • Город:
    София
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Улеят на времето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Улеят на времето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Асен Милчев: другие книги автора


Кто написал Улеят на времето? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Улеят на времето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Улеят на времето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

— Сигурна ли си в заключенията? — възбудено я попита Емил. — Та нали именно такава е и клиничната картина на заразата с микси-вирусите.

— Експериментите провеждах при пълна стерилност — отговори Леда.

— Тогава може би микси-вирусите не причиняват болестта на Лесли и Давидов? — уплаши се от необикновената си мисъл Емил.

— Така смятам и аз — кимна жената. — Само че това предположение трябва да се докаже. И най-добре е да го потвърдя на място, като замина за опитната ни станция на Марс.

— Ти чуваш ли се какво говориш! — почти изкрещя Емил. — Загубила си си ума.

— Защо се карате? — дочу се глас от съседната стая.

Двамата се погледнаха сърдито. Мая се бе събудила от препирните им.

2

Тази вечер доктор Аскол Варо се приготвяше да си ляга със станалото му сякаш обичайно напоследък чувство за вина. Прекалено дълго бе размишлявал през деня. Интересно — той, човекът, който рядко се двоумеше как да постъпи, когато при него идваха пациентите му, дълго се колебаеше, щом трябваше да решава за себе си. Това съвсем не означаваше, че гледа повърхностно на работата си. На професията бе отдал цялото си сърце. Може би затова му бе трудно да се отклони от всекидневните задължения, за да постъпи добре или зле в личния си живот. Понякога от едно «да» или «не» зависеше съдбата на хората. Той често я бе държал в ръцете си. Но това бе съдбата на другите. Никога Аскол не бе предполагал, че ще бъде толкова трудно да се справи със себе си. Чувствуваше се като подгонено на фарове диво животно, което с всички сили се бори да избяга от опасността, но не може да се отклони от светлинната пътека, където го очаква сигурна гибел.

Навярно мнозина биха се изсмели, ако разберяха причината за неговата вътрешна борба. Хиляди с махване на ръката преминаваха бариерата между безгрижието на свободния и отговорностите на заключения с брачна халка живот. Ала колко от тях след това бяха търсили у него упование и лек за душевната си болка. Новото, в което се отразяваше вездесъщият технически прогрес, настъпваше стремглаво по всички линии. Хората, изглежда, не бяха подготвени и се отплащаха на все по-приятния си живот, като се затваряха в черупките си. Вероятно те не правеха достатъчно усилия, не си позволяваха лукса да страдат и се отчуждаваха едни от други. А сетне идваха при него с молба да ги изтръгне от комплексите, от кошмарите, дори от бездушието. И той воюваше със средствата на модерната психотерапия, които същият този всемогъщ технически прогрес бе издигнал до невероятна висота. Възвръщаше доброто самочувствие и вярата, разпръскваше съмненията и горчивината, събуждаше надежда и обич. Всеки, прекрачил от нужда прага на неговата клиника, бе малко или повече боязлив човек, който не можеше да се справи с личните си затруднения и предпочиташе по-лекия път — лечението — пред борбата с неизвестността…

Ето — отново същите мисли… Доктор Аскол тръсна глава — като че ли да ги пропъди — и влезе в банята. Все пак той беше длъжен да изясни отношенията си с Дияна. Не, тя не го притесняваше с нищо. Бе деликатна и търпелива, но това го задължаваше още повече. От две години те бяха близки, много близки. Обичаше ли я? Разбира се. Бе ли готов да се ожени за нея? Тук се бунтуваше цялата му психика на свободомислещ, дори позакоравял ерген. Сети се за един тест от старите псевдомедицински списания и се засмя: «Стресовата ситуация преди женитбата се равнява на едно убийство и два грабежа.»

После отново стана сериозен. А дали тя го обичаше? Може би само бяха привикнали един към друг — прекарваха по цели дни заедно. Бе най-близката му помощничка в работата.

Аскол погледна часовника си. Крайно време беше да си ляга, ако искаше утре да бъде бодър в клиниката.

3

Мелодията на «О, ти, мили Фридолин» огласи спалнята на Дияна Фрай.

«Кой ли може да идва толкова късно?» — недоволно замърмори младата жена, като се отправяше към входната врата.

— Защо звъниш, мамо? — посрещна тя неочакваната си гостенка. — Влизай направо.

— Още не съм свикнала да си служа с тия нови магнитни талони за входния компютър. Пък и не съм сигурна дали ще те заваря сама.

— За какво намекваш?

— Знаеш, че се безпокоя за тебе, Дияна — каза майка й и седна в един фотьойл.

— О, мамо, затова ли си дошла посред нощ? Докога ще ходиш подире ми? Да не съм малко дете?

Читать дальше

Похожие книги на «Улеят на времето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Улеят на времето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Грай
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Расцветников
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Разцветников
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Асен Разцветников
Отзывы о книге «Улеят на времето»

Обсуждение, отзывы о книге «Улеят на времето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.