Асен Милчев: Улеят на времето

— Нямам нищо против твоите чувства към доктора, само че дали и той ги споделя?

— За мен това е без значение, мамо. Нали аз го обичам. Да, любовта е сляпа и глуха. Но за твое успокоение — той също ме обича. Не ми го е казал — усещам го.

— Тогава защо не се ожените?

— Пак ли започваш, мамо? Та Аскол е човек от друго тесто. Представяш ли си — да го впрегна в хомота на брачния живот.

— Не очаквах да разсъждаваш по такъв начин, Дияна — изрече разочаровано майката. — Ако не мислиш за себе си, то поне не бъди жестока към мен. Искам да гледам внучета.

Майка й знаеше уязвимите места на жените и се опита да ги използува дори срещу собствената си дъщеря. Но напразно предизвикваше с майчинското чувство Дияна. Младата психоложка неведнъж бе обмисляла отношенията си със своя научен ръководител и се бе уверила, че винаги и навсякъде ще го следва. В службата бяха непрекъснато заедно. Оставаха с часове в кабинетите и лабораториите на клиниката да разговарят. Не че не съществуваха различия помежду им. Случваше се да спорят, да повишават тон, дори да се скарат. Но Аскол бе призван да утвърди новото в електронната психотерапия и Дияна го следваше в неговия път като дете, което върви след разказвач на приказки. Такъв човек, който се бе посветил на другите, не можеше да бъде неискрен. Затова тя му вярваше и го гледаше със заслепените очи на влюбена жена. И с годините любовта й се разгаряше.

— Да не говорим повече за мен, мамо — каза уморено младата жена. — Трябва да си лягам. Сутринта ще ставам рано. — После внезапно се оживи. — Знаеш ли, утре съм канена на обяд у съквартирантката от студентските ми години Леда Алфеева. Спомняш ли си за нея? Срещнахме се случайно на един симпозиум. А сега, ако искаш, остани да спиш при мен. Погостувай ми и утре. Ще се прибера за вечеря.

— Не, ще си вървя — отвърна с лека тъга майката. — Знам, че по-приятно ще ти бъде да не се връщаш рано в къщи. Ти наистина порасна, детето ми.

— Сигурно е хубаво да се чувствуваш откривател — не можа да скрие раздразнението си Емил, след като с Леда отидоха в друга стая и спуснаха звуконепроницаемата преграда. Сега можеха да си говорят с висок тон, без да пречат на Мая да спи. — Но нямаш право да залагаш живота си, та дори в името на най-възвишените идеали.

— Ако учените преди нас бяха разсъждавали така, и досега щяхме да сме в Средновековието — защити се Леда. — Навярно си чувал, че великият физиолог Иван Павлов и на смъртното си легло, до последния си дъх е диктувал на своите сътрудници какво чувствува, когато животът го напуска.

— Легенди има и за вграждането на сянката при строежа на нова сграда. Може би ще пожелаеш да се разплатиш с живота си, за да те признаят за голям учен?

Леда реши, че е по-разумно да не се впуска в по-нататъшни спорове, а да се възползува от породилия се у Емил интерес към новата й хипотеза за микси-вирусите и да му я разкрие… Според нея те представляват безобидни микроорганизми, чието развитие се стимулира от ултравиолетовото лъчение, след това те самите го генерират — важна подробност, довела до объркване в досегашната диагностика. Но всъщност микси-вирусите не предизвикват болестни изменения. Болестта на Лесли и Давидов е вътрешноклетъчна промяна под въздействие на ултравиолетовото облъчване и ще се лекува, като се премахне първопричината й — ултравиолетовата част на слънчевия спектър. Съществуват достатъчно надеждни филтри за това, а в бъдеще ще се открият сигурно и по-добри средства. Всички досегашни усилия да се унищожат по някакъв начин микси-вирусите са били излишни, защото те са само вторичен източник на лъчение. С това се обяснява и неуспехът при лекуването на страшната болест — объркване на причината и следствието…

— Не ти ли се струват подозрително прости твоите заключения? — не издържа до края на обясненията Емил.

— Гениалните хрумвания винаги са били прости — нарочно си придаде самоуверен вид Леда.

— И защо мислиш, че именно пред теб се разтвориха дверите на прозрението?

— Защото съм едновременно микробиолог и молекулярен физикохимик. И освен това съм една от първите, които се възползуваха от възможностите на новия СТЕМ-микроскоп.

— Може и да е така — поуспокои се Емил. — Само че това не ти дава право да се включваш в опасни експерименти. Ами ако се заблуждаваш? Ако все пак микси-вирусите са вредни? Не, няма да те пусна на изпитателната станция на Марс, преди да се потвърдят твоите хипотези.