Кевин Андерсън: Метален рояк

Председателят почти викна:

— Заради твоето предателско семейство! Отец Идрис и майка Алекса никога не са били силни водачи. Ще направят, каквото им кажеш. Трябва да настояваш да ни помогнат.

— Родителите ми вече не са водачи на Терок — отвърна тя и гласът й трепна. — А и едва ли може да има съмнение, че крал Питър и кралица Естара сами взимат своите решения.

— А как мога да съм сигурен в теб, Сарейн? — Базил плъзна погледа си към Каин и Ланиан. — Как мога да съм сигурен във всеки от вас?

— Може би трябва да насочим дискусията към по-продуктивни теми — предложи Каин. — Фактът, че ни липсват зелени жреци, е сериозна спънка. Как ще разрешим този проблем, ако двете страни никога не си говорят? Като терокски посланик, може би Сарейн ще успее да убеди Натон да изпрати няколко важни дипломатически комюникета.

Тя поклати глава.

— Вече говорих с него и не вярвам да промени становището си. Докато председателят не абдикира и Ханзата не признае новата Конфедерация, никой зелен жрец няма да ни служи.

Базил бе извън себе си от ярост.

— Можем да излезем с прокламация, в която да обявим тази конфедерация за незаконна! Питър е емоционално нестабилен — собствените му действия го доказват! Всяка колония на Ханзата, която следва Питър, всеки скитнически клан, всеки терокски жител ще се смятат за метежници. Никой не може да се противопостави на ЗВС!

Ланиан се прокашля.

— Ако смятате да започвате престрелка, господин председател, моля ви да си припомните, че военните ни сили са сериозно ограничени. Все още събираме пострадалите кораби и оценяваме щетите. Трябва ни поне година за обстойни поправки, преди отново да разполагаме с поне прилична функционалност.

— Не разполагаме с година, генерале.

Ланиан отпи от кафето си, намръщи се и отпи пак.

— Но нямаме ресурси, нито хора, за да се справим по-бързо.

Сарейн забеляза, че ръцете на Базил треперят.

— Как е възможно да не се справим с индустриалните възможности на Ханзата? Тези колонии са подписали Хартата на Ханзата. Принудени са да следват заповедите ми.

— Не е вярно, от чисто законова гледна точка — намеси се Каин. — Те са се заклели във вярност на Великия крал, а не на вас. Хартата е нарочно изработена така, за да не се привлича внимание към председателя.

Базил едва сдържа поредното си избухване.

— Нямаме време да издигнем нов крал. Този, когото отглеждам, още не е готов, а не смятам да рискувам да се проваля, както стана с предишните. Аз ще трябва да стана публичното лице на Ханзата. За момента.

Сарейн се обади успокояващо:

— Предвид ситуацията може би трябва да отида до Терок и да поговоря със сестра си. Ще се опитам да изградя мост, да постигна някакво мирно разрешение. Толкова ли е лошо да се оттеглиш с достойнство, ако кралят също се съгласи да абдикира?

Базил я погледна така, сякаш го е предала, и каза:

— Аз пък мога да им предложа амнистия, ако свалят Питър и ни го изпратят за подобаващо наказание.

Последният боен кораб на верданите се издигна в чистото терокско небе, насочван от някогашния зелен жрец, чието тяло се бе споило с дървото. Крал Питър наблюдаваше заминаването заедно с жена си: стояха на един широк балкон на гъбения риф — неговата нова столица. От ниши и прозорци по оградената с бяла стена органична структура и долу, по земята, тълпите викаха радостно и махаха за сбогом на огромните маси от клони и тръни.

Естара държеше ръката на краля. По бузите й се стичаха сълзи, макар и да се усмихваше.

— Сега трябва да се справяме сами.

— Не е точно така. На наша страна са цялата Конфедерация, всички скитнически кланове, откъсналите се колонии. — Питър я притисна към себе си и сложи ръка на корема й. — Без Ханзата. Все още. Но и те ще дойдат.

— Смяташ ли, че председателят някога ще се предаде?

— Не. Но това няма да ни попречи да спечелим.

Бодливият дървесен кораб се издигаше все по-високо и по-високо.

Бойните кораби на верданите бяха помогнали на човечеството да срази хидрогите и сега групата клонати живи съдове щеше да се понесе из открития космос и да се разпръсне из галактиката. С огромната си мощ дървесните кораби можеха да преборят титанични врагове, но подобна сила не беше от особена полза по бойните полета на човешката политика. Питър и Естара трябваше да посрещнат следващото предизвикателството сами.

Дървесните кораби се стопиха в небето.

Топлата слънчева светлина галеше платформите и балконите на гъбения риф, ветрецът довяваше хиляди горски аромати от влажните папрати, ярките орхидеи и омайващите цветя, изпълнени с ухания и нектар. Световните дървета нашепваха нежна приспивна песен. За Питър Терок беше дори по-красив от това, което му бе обещала Естара.