Кевин Андерсън: Метален рояк

Постоянни потоци посетители пристигаха на планетата, нетърпеливи да се присъединят към Конфедерацията. Всички твърдяха, че имат блестящи идеи за новото правителство, за конституцията, за таксите и данъците, за нова система от закони. Зелените жреци предаваха към откъснатите колонии съобщения, с които популяризираха новото правителство. Много бежански групи бяха чакали дълго, за да се отскубнат от бодливата прегръдка на Ханзата. Питър им предлагаше добра алтернатива и много от тях му гласуваха доверие. От него зависеше да покаже, че е наистина водачът, когото искат и от когото се нуждаят.

Председателят Венцеслас беше положил доста усилия, за да го превърне от млад уличен развейпрах в марионетен крал. Сега Ханзата трябваше да се съобразява с това, което беше създала. Повече отвсякога Питър трябваше да се държи като крал — да бъде крал.

Докато гледаше всички хора, дошли да предложат услугите, ресурсите и верността си на новата Конфедерация, той беше уверен, че с Естара са взели правилното решение. Конфедерацията все още се сформираше и много подробности от бюрократичната й инфраструктура се променяха. Откъсването от Ханзата беше най-лесната част всъщност.

ОХ излезе на слънчевата платформа. Носеше табла с освежителни напитки и водеше няколко души, дошли да обсъдят своите потребности и очаквания. Учителското компи беше твърде усъвършенствано, за да служи като обикновен иконом, но след изтриването на спомените му у него бе останало съвсем малко от личността, която Питър познаваше. И все пак кралят изпитваше силна привързаност към компито и вярваше, че някой ден то отново ще стане незаменим помощник. В края на краищата ОХ беше допринесъл в най-голяма степен той да се превърне в крал Питър.

Питър беше приел ролята си на истински крал сериозно и бе решен да придвижи поне една задача, по която всички бяха съгласни. Обърна се към Ярод, представителя на зелените жреци.

— Едно от нашите очевидни предимства пред Ханзата е, че разполагаме със зелени жреци и мигновена комуникация през телевръзката. Искам да разположа поне по един зелен жрец на всеки свят, който се присъедини към нашата Конфедерация. По този начин винаги ще сме поне на една стъпка пред Базил.

Гладкото лице на Ярод беше покрито с татуировки, които разкриваха областите, в които притежаваше познание.

— Световната гора ще намери доброволци. Но ще ни е нужен транспорт до тези планети.

Ден Перони, известен скитник търговец, хвърли поглед през ръба на балкона, без да се притеснява от бездната към гората долу.

— Няма проблем. Имаме кланови кораби, те ще полетят, накъдето поискате.

Ден носеше най-хубавия си комбинезон с избродирани мотиви на скитническия си клан, обсипан с джобове, копчета и ципове. Дългата му коса беше прихваната с шарена панделка.

Независимата търговка Рлинда Кет тръгна с широка крачка към масите с храна и напитки и заяви:

— Зелените жреци са добро решение, крал Питър, но ще ви трябва нещо повече от комуникация, за да водите парада. Нуждаете се от търговия. — Опита печените ларви, увити в листа, и премлясна. — Ако искате да убедите откъсналите се колонии, че сте по-добър от Ханзата, изпращайте им всички луксозни стоки, които Ханзата им е отказвала. Дайте им достатъчно храна и звездно гориво и те няма да забравят какво сте направили за тях.

Вдигна една какавида от кондорова муха, разтвори я и вдиша пикантния аромат.

— Уф, бях забравила колко много може да предложи Терок. Сарейн ме запозна с този деликатес. — Откъсна сочно малко парченце и го подаде на спътника си. — Опитай, БиБоб. Никога не си вкусвал нищо подобно.

— Не, благодаря. — Брансън Робъртс си бе взел някакъв най-обикновен плод.

Тя буквално навря късчето месо под носа му.

— Хайде. Разшири хоризонтите си. Опитай нещо ново.

— Готов съм да опитвам всичко ново, стига да не става въпрос за насекоми.

— И това го казва човекът, който доброволно яде консервирани дажби. — Рлинда лапна хапката и се обърна към масата, за да доразгледа необикновените ястия.

Питър се замисли за хората, които му предлагаха съвети и бяха експерти в своите области. Тези мъже и жени можеха да облекчат бремето му и да намалят несигурността при сформирането на ново правителство. Едно от най-важните неща, на което го бе научил Базил, беше колко е важно задачите да се възлагат на способни хора. Един водач трябваше да се обгради с компетентни, кадърни заместници и да се вслушва в тях.