Кевин Андерсън - Метален рояк

Стаята в дълбоките нива на държавната сграда на Ханзата беше с дебели стени, без прозорци и с оскъдно осветление. Още щом прекрачи прага, я обхвана клаустрофобия. Гигантската пирамида, която я притискаше отвсякъде, сякаш подчертаваше тежестта на политическите проблеми, които се изсипваха върху всички.

«Тук съм в капан, далече от Терок». Сарейн вече не беше сигурна на коя страна е по-добре да служи. Толкова много неща се бяха променили. «Вече дори не мога да кажа дали Базил ме смята за приятел, или за враг».

Макар че Земята бе спасена след финалната битка срещу хидрогите, Теранският ханзейски съюз беше станал жертва на последвалите събития. Ориентираното към търговия правителство, неговият марионетен крал и колониите бяха загубени заради погрешни преценки, дипломатически обиди и неприкрито пренебрежение. Вината беше главно на Базил, макар че той никога нямаше да го признае. Председателят щеше да накара други да платят за тези грешки. Тя се чудеше дали точно затова не е повикал неколцината си верни съветници тук — за да се срещнат в пълно уединение. Или щяха да падат глави, или щяха да се изграждат предпазливи планове. Напоследък Сарейн не знаеше какво да мисли, така че предпочиташе да не се обажда.

Председателят вече седеше на масата и гледаше разочаровано глобуса. Беше облечен безупречно, служителите му се бяха погрижили за външния му вид, но сърцето на Сарейн се изпълни с болка, когато го видя. Познаваше и обичаше този мъж от много години, но сега Базил изглеждаше стар и изтощен. Дори преди конфликта с хидрогите той не можеше да мине за младеж, макар освежителните процедури и лекарствата против стареене от Реджак да го бяха поддържали здрав, енергичен и във форма. Ала никакъв медицински лек не можеше да облекчи напрежението, на което бе подложен сега.

Той я погледна, но лицето му остана безизразно и отчуждено. Не се усмихна, нито я приветства с ласкав поглед, и това я нарани дълбоко. Някога бяха толкова близки… Сарейн беше протеже на Базил и той я бе водил през политическите мрежи на Ханзата. Но сега тя не знаеше дали той все още изпитва нещо към нея. Не можеше да си спомни кога за последно се бяха любили.

Вирна брадичка и се настани на мястото си, готова за работа. Генерал Кърт Ланиан, командирът на Земните въоръжени сили (или каквото бе останало от тях), и бледият Елдред Каин, заместник-председател и наследник на председателя, вече бяха тук. Ако Базил не беше Базил, щеше да се е оттеглил благоприлично още преди години. Ако просто беше различен…

Капитан Маккамон, облечен в униформата си на кралски страж, с кафява барета над платиненорусата си коса, внимателно обикаляше стаята с двама стражи и сканираше за подслушвателни устройства.

— Вече направихме три проверки, господин председател. Стаята е чиста. Няма подслушвателна техника. Гарантирам, че никой няма да чуе казаното на тази среща.

— Няма гаранции. — Раменете на Базил се отпуснаха унило. — Но ще приема уверението ви… засега.

Ланиан си наля чаша силно кафе от разпределителя в стената и седна до заместник-председателя. Докато стражите довършваха огледа си, Каин каза с мек овладян глас:

— Господин председател, от какво точно се плашим? Тук сме дълбоко в сърцето на държавната сграда на Ханзата.

— От шпиони.

— Да, сър, но чии шпиони?

Лицето на Базил помрачня.

— Някой е помогнал на крал Питър и кралица Естара да избягат. Някой е подшушнал за нейната бременност на медиите. Някой е отвлякъл принц Даниъл, така че Ханзата да остане без крал. — Погледна Маккамон. — Вземи стражите си и върви. Увери се, че вратата е добре затворена.

Капитанът се поколеба за миг, може би смяташе, че би трябвало да го включат в обсъжданията, после кимна отсечено и излезе. Щом тежката врата се затвори, Сарейн усети как клаустрофобията й се усилва. Обърна се към Каин. Бледият мъж срещна погледа й безизразно. Очевидно и двамата смятаха, че Базил прекалява, но никой не го изрече на глас.

Базил се вгледа в записките си.

— Питър е избягал на Терок и е основал незаконно правителство. Макар и да не виждам логична причина за това, явно е спечелил привърженици сред скитниците, отцепилите се от Ханзата колонии и терокците. Сарейн, ти си посланикът ни на Терок. Какво бихме могли да направим, за да ги поставим отново под наш контрол?

Макар и да беше очаквала подобен въпрос, Сарейн се разтревожи.

— Откакто кралят отрече Ханзата, нямам официален контакт с Терок.