Кевин Андерсън: Метален рояк

Питър взе решение. Знаеше, че изглежда импулсивно, но всъщност бе добре преценено.

— Капитан Кет, поздравления! — Тя го погледна и бързо избърса уста с ръка. — Вие ще сте първият търговски министър на Конфедерацията. Или временен търговски министър, ако предпочитате.

Смайването й отстъпи място на гордостта. Секунда по-късно обаче практичността надделя.

— И какво ще включват задълженията ми? Имам доста печеливш бизнес, за който трябва да се грижа.

— Не съвсем — промърмори Робъртс. — Един кораб…

— Тихо, БиБоб.

Питър скръсти ръце, после осъзна, че това е навик, който бе прихванал от Базил, и ги отпусна край тялото си.

— Трябва ни човек, който да се грижи за доставките до откъсналите се колонии, да назначи ново поколение транспортни капитани. Сещате ли се за някой с по-добра квалификация от вашата?

— Не бих казала… — Тя хапна един запечен в масло орех.

— На практика очаквам да вършите същата работа, каквато сте вършили винаги, да водите живота на обикновен независим търговец. Разликата е, че ще можете да се обръщате към мен, когато пожелаете. — Той се вгледа в нея и партньора й. — Капитан Робъртс, разбира се, може да бъде ваш заместник и вие имате свободата да изберете титлата му.

— Така и трябва. — Рлинда разроши къдравата прошарена коса на БиБоб.

— А вие, Ден Перони — продължи Питър, — ще служите на Конфедерацията, като осъществявате директна връзка със скитническите кланове.

— Искате да кажете като говорител? Но моята дъщеря все още заема тази длъжност… — Той изглеждаше смутен. Ческа Перони не беше изпълнявала официалната си роля от доста време.

— Нямам предвид точно същото. Ако например разберете какво могат да предложат скитниците на нашите нуждаещи се колонии, ще е идеално. Можете ли да се справите?

— В името на Пътеводната звезда, разбира се, че да.

— А това е само началото. Ако ще основаваме ново правителство, трябва да изковем нови съюзи. Да се свържем с откъсналите се колонии. Да разпространяваме информация по цялата търговска мрежа. Да видим кой все още остава с Ханзата и да се опитаме да го приобщим към нашите виждания, или поне да го държим под око. — Той започна да брои на пръсти. — След това да погледнем към новозаселените колонии на старите кликиски светове. Те сигурно изобщо нямат представа какво се случва в Спиралния ръкав.

— Никоя от тези колонии няма зелени жреци, така че не разполагаме с начин да влезем във връзка с тях — каза Ярод.

— Но това е валидно и в двете посоки. Ако са откъснати от нас, значи са откъснати и от Ханзата — отсъди Рлинда. — Ще се състезаваме кой ще ги убеди първи.

— Скоро — каза Питър — Земята ще бъде само историческа бележка под линия.

Когато оцелелите кораби от някога гордия Слънчев флот се събраха над Илдира, адар Зан’нх се ужаси колко са малко. Беше пожертвал почти три пълни кохорти бойни лайнери — близо половината флот! — за да победи хидрогите на Земята. Совалката му обиколи повредените съдове, за да ги огледа. Бяха толкова малко! Той бе адар и за него беше непосилно да вижда Империята толкова уязвима.

По негова заръка обаче илдирийският флот се възстановяваше с неочаквано добра скорост. Според Зан’нх имаше известна ирония във факта, че разчита толкова много на човешките инженери, за да подобри производствените линии и да съкрати ремонтните процедури. Под тяхно ръководство илдирийците бяха започнали мащабен конструкторски проект, какъвто никога не бе описван в Сагата за седемте слънца.

След като довърши обиколката си, адарът насочи совалката към флагманския си кораб, който лично бе пилотирал по време на битката при Земята. Беше преживял толкова много с този обгорен и поочукан боен лайнер, че му се искаше да бъде поправен колкото е възможно по-скоро.

Щеше да е много щастлив, когато брат му Даро’х най-накрая се завърнеше от Добро и поемеше ролята си на престолонаследник. Зан’нх беше военен, водач и боец. Не беше роден, за да изпълнява бюрократичните и репродуктивни задължения на наследник на мага-император.

При следващото си посещение в Призматичния палат двамата с Язра’х щяха да направят дръзко предложение на баща си. Бяха измислили чудесен план за възстановяването на пострадалата Илдирийска империя и Зан’нх беше сигурен, че магът-император ще даде одобрението си. Зан’нх, в крайна сметка, беше военен командир, а не администратор. Повече му отиваше да се впуска в битка.