Кевин Андерсън: Метален рояк

— За кликисите това е без значение.

Без да поискат разрешение или да покажат по някакъв начин какво смятат да правят, кликиските войници започнаха да разрушават металните бараки на казармите — раздираха стените с бронираните си нокти.

Войниците се развикаха:

— Почакайте! Оставете ни поне да си вземем нещата.

Бръмбарите продължиха усърдно задачата си, без да им обръщат никакво внимание.

Няколко войници затичаха към казармите:

— Спрете! Почакайте!

Кликиските работници разкъсаха една секция, превърнаха я в непотребен метал: захвърляха встрани счупени легла, шкафчета, дрехи и припаси, сякаш са боклук. Един войник вдигна импулсната си язерна пушка и изкрещя:

— Назад, буболечки! Ще стрелям…

Най-близкият до него кликис замахна с начленения си крайник, обезглави го и си продължи работата още преди трупът да падне на земята. Обзети от ярост, войниците — бяха деветима — се развикаха, прицелиха се с мощните си пушки и откриха огън.

Маргарет простена и затвори очи.

— Това ще свърши зле.

— Не можеш ли да направиш нещо? — изплака Орли.

— Боя се, че не.

Макар изстрелите да ги поразяваха, насекомовидните същества сякаш не разбираха какво се случва. Въпреки че мнозина падаха покосени, оцелелите продължаваха да разрушават пълни с дрехи и оборудване шкафчета, да късат албуми със снимки на семейства и приятели.

Зевесетата убиха единадесет от насекомовидните работници, преди кошерът да се обърне срещу тях — десетина обсипани с шипове воини ги заобиколиха. Зевесетата продължиха да стрелят, докато боеприпасите им не свършиха.

Тогава кликисите ги убиха.

Орли гледаше клането онемяла. Дори ДД изглеждаше разтревожен. Нов отряд работници замести мъртвите, други отнесоха труповете на хората и кликисите нанякъде.

Покритият с тигрови райета дарител се приближи до Маргарет и заговори на тракащия си език. Маргарет издаде щракащ, неестествен звук, а ДД преведе на Орли.

— Дарителят казва, че тези видове са дефектни. Затова са елиминирани от генетичния басейн.

Работниците продължаваха да рушат бараките, за да построят собствените си сгради.

— Ще ни убият, нали? — каза Орли с мрачно безсилие.

— Кликисите не са тук за вас. — Маргарет присви очи и се вгледа в древната постройка, където се помещаваше транспорталът. — Докато разшифровах езика им, научих нещо много важно. Основните им врагове са черните роботи. Кликисите смятат да ги изтребят. Всички роботи. Просто не заставайте на пътя им.

Въпреки претърпените значителни неприятности Сирикс и черните му роботи не бяха победени. Той светкавично направи корекции в плановете си и прецени, че роботите трябва да си връщат — или да унищожават — по един свят наведнъж. Човешките войски бяха омаломощени, правителствата — твърде разпокъсани, за да окажат съпротива.

Всички роботи в дълбока хибернация бяха събудени и в готовност да завършат мисията си. Базата, която роботите бяха овладели на Марата, бе почти завършена, а военната мощ на Сирикс щеше да бъде значително усилена от откраднатите бойни кораби на ЗВС. Щяха да ги сберат в метален рояк, за да съкрушат хората, а сетне и илдирийците. Крайното и радикално насилие беше единственото възможно решение.

Доскоро се бе усещал неуязвим, но в битката между човешките войски, бойните кълба на хидрогите и илдирийските бойни лайнери флотът на роботите беше разбит. И което бе далеч по-лошо, Сирикс бе загубил много от древните си незаменими другари. След хилядолетия планиране се бе надявал да завладее Земята и да изличи останалата част от човечеството, също както неизброимите роботи бяха унищожили кликиската раса преди хиляди години. Не беше предполагал, че хидрогите могат да загубят.

Когато видя, че ветровете се обръщат, направи оценка на загубите, пресметна ограниченията си, промени целите си — вместо да приеме истинската загуба — и избяга. Сега, реещи се в празното пространство, останалите му кораби бяха в безопасност и Сирикс възнамеряваше да отвърне на удара. Планета по планета. От мостика на своя дреднаут той водеше бойните си кораби към нова цел. Планетата Воламор.

Прегледа оръжията и ресурсите, които му бяха останали: от хилядите кораби сега разполагаше с три дреднаута (единият тежко повреден), сто седемдесет и три манти, седемнадесет бавнодвижещи се, но за сметка на това тежковъоръжени буреносници, повече от две хиляди ремори и достатъчно звездно гориво, за да им позволи приемлива мобилност при движението от система в система, стига двигателите да работят с най-висока ефективност. Имаха стандартно въоръжение, експлозиви, дори шейсет и осем ядрени бойни глави. Трябваше да е достатъчно. Скоро роботите на Марата щяха да си свършат работата и той щеше да разполага с непобедима нападателна мощ.