Кевин Андерсън: Метален рояк

Крал Питър и кралица Естара използват хаоса на битката, за да избягат от председателя Венцеслас, и напускат Земята с реставриран кораб на хидрогите, пилотиран от вярното учителско компи ОХ. За да го направи, ОХ е принуден да изтрие голяма част от скъпоценните си спомени и исторически файлове, които е събирал стотици години. Няма избор обаче. Макар да остава напълно функционален, ОХ се лишава от по-голямата част от личността си.

В мига, в който Слънчевият флот се обръща срещу хидрогите на Земята, чакащите бойни кълба на Илдира изпълняват заплахата си и нападат двореца на мага-император. Осира’х обаче, която е създала мост с хидрогите, обръща атаката срещу тях и свързана с майка си Нира, отпраща цялата мощ на световната гора срещу хидрогите…

След победата над хидрогите председателят Венцеслас усеща, че трябва да възстанови желязната си власт и да направи Ханзата отново силна. С изумление научава, че кралят и кралицата са избягали на Терок и са обявили създаването на ново правителство. Всички изоставени колонии на Ханзата, скитническите кланове и планетата Терок са се присъединили към тях. Базил е вбесен, но не може да изпрати послание, защото всички зелени жреци са прекъснали комуникациите със Земята.

След като са изпълнили своя дял в унищожението на хидрогите, непостоянните фероуи продължават да се разпръскват от свят към свят. Сега са обединени от нов водач, останка от предишния губернатор на Хирилка, полуделия Руса’х, който започва гражданска война за престола. Вместо да се остави да бъде пленен от Джора’х, той влита с кораба си в слънцето — и там фероуите се свързват с него. Руса’х обвинява губернатора Удру’х за провала си и се връща на Добро, където Удру’х е пленник след бунта на хората. Огнени топки изпълват небето и пламтящият аватар на Руса’х се появява, изправя се срещу Удру’х и го изпепелява. Но това е само първата крачка — защото фероуите обявяват война на Илдирийската империя.

А на колонията Ларо Орли Ковиц смята, че накрая е открила своя нов дом. Дейвлин Лотце също се опитва да намери спокоен живот тук като обикновен колонист. Войници на ЗВС са разположени около транспортала, за да са сигурни, че никой от задържаните скитници няма да избяга. Докато Орли е при войниците, транспорталът внезапно се активира и нахлуват орди чудовищни бръмбароподобни воини. С тях е и отдавна изчезналата Маргарет Коликос с приятелското компи ДД. Истинската кликиска раса, дълго време смятана за изчезнала, внезапно се завръща на Ларо и на многобройните колонии на Ханзата в Спиралния ръкав.

Кликисите настояват хората да напуснат, ако не искат да бъдат унищожени.

Безкрайните рояци гигантски бръмбароподобни кликиси се сипеха през транспортала на Ларо от дни. След първоначалната паника кметът Руис и говорителят на скитниците Роберто Кларин помолиха хората да запазят спокойствие. Нямаше какво друго да направят. Тъй като кликисите пазеха транспортала, колонистите не разполагаха с възможност да напуснат Ларо. Бяха в капан.

Ужасът и шокът постепенно се притъпиха до безнадеждност и объркване. Поне съществата не бяха убили никого. Засега.

Клекнала на пустия хълм, Орли Ковиц се взираше в подобните на термитници могили и неспирното заселване на колонията. Хиляди интелигентни буболечки щъкаха навсякъде и разглеждаха всичко с неумолимо, чуждоземно любопитство. Никой не разбираше какво искат кликисите — с изключение, може би, на странната Маргарет Коликос, отдавна изгубената археоложка, която беше прекарала години сред тях.

В момента Маргарет се изкачваше по склона, следвана от ДД, приятелското компи, което беше харесало Орли още при излизането си от транспортала. Възрастната жена носеше полеви костюм на ксеноархеолог — тъканта и закопчалките му бяха създадени да издържат години при тежки условия, ала все пак дрехата вече изглеждаше накъсана и зацапана.

ДД се приближи с бодра стъпка към Орли. Взря се в лицето й.

— Изглеждаш тъжна, Орли Ковиц.

— Планетата ми е залята от нашественици, ДД. Погледни ги само. Хиляди и хиляди. Не можем да живеем тук с тях, а не можем и да се махнем.

— Маргарет Коликос живя сред кликисите дълго време. Все още е жива и здрава, както виждаш.

Маргарет спря до двамата, вдиша тежко сухия въздух и каза:

— Физически здрава може би. Но ще е по-добре да не правиш такива оценки за психическото ми здраве.

Отчужденият й помръкнал поглед безпокоеше Орли. Направо не й се мислеше какво ли е трябвало да преживее Маргарет сред гигантските насекоми.