Кевин Андерсън - Метален рояк

Орли усети в сърцето си страшна тежест.

— Превръщат града ни в огромна клетка, като в зоологическа градина. А ние сме в центъра й!

Кликисите докараха от строителната зона платформи, на които имаше някакви ларвоподобни същества, изкопаха около града ров и им дадоха пръстта. След като я погълнаха, ларвоподобните същества започнаха да отделят смолиста спойка. Без да губят и секунда, строителите положиха основите и ги заляха със здравата полимерна смес.

Все пак пуснаха Маргарет да се върне в града.

Тя изглеждаше ужасно разстроена. Орли и ДД се спуснаха към нея. Струпаха се и други колонисти, всички крещяха въпроси и настояваха за отговори, сякаш Маргарет бе някакъв посланик на люпилото. Тя вдигна ръка и след като всички млъкнаха, каза отпаднало:

— Люпилото е разбрало за нашествие от черни роботи на планета, наречена Воламор. Смята да започне масирана атака през транспортала и да избие всеки робот там.

— Ами хубаво — каза господин Стайнман. — Да ги направят тия проклети машини на старо желязо.

Орли потрепери и добави:

— Не бих имала нещо против роботите да бъдат унищожени след онова, което направиха на Корибус.

Двама от едрите дарители си проправиха път сред воините и работниците, спряха и затракаха нещо. Маргарет се заслуша, сякаш разбираше какво говорят, но не преведе нищо.

Дейвлин Лотце кимна навъсено към стената.

— Но защо строят това?

Маргарет въздъхна:

— Люпилото настоява всички човешки колонисти да останат на едно място — тук! Затова.

— Искат да ни затворят? — извика Роберто Кларин възмутено. — В името на Пътеводната звезда, какви ги бръщолевиш?

— Не е ли очевидно? — намеси се господин Стайнман. — И това е само първата стъпка, по дяволите!

Другото компи в лагера, гувернантски модел с обозначение УР — бе дошло със задържаните скитници, — стоеше до седемте деца, за които се грижеше. Програмата му изискваше да ги обучава и защитава.

Недоволството нарастваше, но колонистите не можеха да се борят с кликисите. За щастие, благодарение на предупреждението на Дейвлин, хората бяха скрили хранителни запаси на места, където буболечките не можеха да ги намерят. Напоследък дажбите бяха оскъдни, но Орли бе свикнала с недоимък.

— Може би стената е за ваша защита — обади се ДД. — Напомня ми укрепленията около средновековните градове.

— Когато цъфнат налъмите — изръмжа Крим Тайлар.

— Обработеното дърво не може да цъфне. От биологична гледна точка е невъзможно.

— Това е шега, ДД — поясни Орли.

Метър по метър кликиските строители продължаваха да изграждат стената със зловеща прецизност.

— Ще трябва да съдействаме на кликисите и да се надяваме на най-доброто — каза Руис.

Дори на Орли това й се стори наивно.

Господин Стайнман тъжно поклати глава. Очите му бяха зачервени.

— Не ми харесва това. Никак дори. Напомня ми твърде много за концентрационни лагери, телени огради и газови камери.

— Това е било преди векове. Четох за него в училище — обади се Орли.

— Някои неща не се забравят никога. Но по-лошо от забравянето е да позволиш да се случат отново. А ние сами влязохме в капана.

След като черните роботи прочистиха Воламор от човешката поквара, Сирикс изпрати бойните компита да започнат възстановяването. Черните роботи нямаха нужда от жилищата и постройките поради някаква функционална причина, а само като символ на великата си победа над изчезналите си създатели. Сирикс бе горделив.

Огромният транспортал на Воламор се издигаше като неподвижен проход по средата на улицата. Застанал до ПД и КТ, Сирикс обмисляше как тези координатни плочи могат да му помогнат в завоевателската му кампания. Черните роботи щяха да направят свое роене. Щяха да се разпръснат, да смажат всяка съпротива и да вземат всичко под контрол. Очите му светеха от мислите, преминаващи през кибернетичния му ум.

КТ беше първият, който забеляза промяната.

— Транспорталът се активира.

— Някой преминава — добави ПД.

Каменният лист зажужа, превърна се в стена от пращене, а после се разтвори.

Сирикс нададе електронен вик, за да извести другите роботи и бойните компита.

Петима бронирани кликиски воини, размахали странни оръжия в сегментираните си предни крайници, изскочиха от транспортала.

Сирикс се отдръпна.

— Това истински кликиси ли са? — попита ПД. — Не са ли изчезнали?

Черните роботи тичаха към транспортала. Бойните компита спуснаха рампи от корабите на ЗВС. Щом видяха роботите, кликиските воини нададоха гъргорещ боен вик и се хвърлиха в атака. Още десетина, после стотина се изсипаха през транспортала след тях.