Кевин Андерсън - Метален рояк

Първият воин се стрелна напред и блъсна Сирикс. Роботът замахна с яките си крайници, за да пробие и среже екзоскелета на кликиса. Древното ехо на потиснатост, дори страх, прозвънтя през ума му. Черните роботи бяха построени здраво, извисяваха се почти три метра и бяха затворени в блестяща броня, а кликисите ги бяха дарили с бойни умения, близки до техните… но не толкова ефикасни. Сирикс извика на двете объркани компита:

— Защитете ме.

И натисна с всички сили, и прекърши два от четирите крайника на противника си. От тях плисна гнусна зелена течност.

ПД и КТ притичаха, задърпаха другите крайници на създанието и нарушиха равновесието му. Една от щипките изпусна Сирикс.

Черният робот заби мощната си ръка малко над гръдния кош на врага си и почти го обезглави. Обхванато от предсмъртни гърчове, съществото падна. Все още бе вкопчено в Сирикс, но роботът се освободи. ПД и КТ пуснаха мъртвия кликис.

Поток от мисли и въпроси прогаряше мисловните канали на Сирикс. Объркването, неверието и шокът забавиха реакциите му. Как бе възможно кликисите да оцелеят след нагласеното роене в хидрогските планети? Не, беше невъзможно. Завръщането на расата създателка не беше част от плановете му.

Все повече кликиси преминаваха през транспортала — воини, копачи, строители — дори един от покритите с черни и сребристи райета дарители. Това ново роене ли беше? Дали оцелелите кликиси бяха попаднали на Сирикс по случайност, или бяха дошли с конкретни намерения? Никое люпило не би забравило предателството на роботите.

Кликиските воини се втурнаха напред, крещяха и тракаха. Роботите и бойните компита се скупчиха, за да дадат отпор. Двама от воините с яркочервени петна на крилете и черупките се хвърлиха върху един от роботите. Той се съпротивляваше яростно, но те разкъсаха задната му обшивка и я захвърлиха, после изтръгнаха подобните на криле слънчеви панели.

Черните роботи можеха да устоят на смъртоносната атмосфера на газовите гиганти, но кликисите добре знаеха как да разглобяват собствените си творения.

Докато роботът блъскаше и бодеше с крайниците си, воините проникнаха в телесната кухина, откъснаха процесорите му и разбиха съхранената памет. Отвъртяха главата му и я захвърлиха надалеч.

Завърналите се кликиси разполагаха с модерно оръжие и можеха да го използват. Но люпилото, което ги контролираше, желаеше не само да победи роботите, а да ги смачка напълно. Това напомняше на Сирикс за древните битки — разрушение и клане заради чистото удоволствие от кървавия дух на битката.

Втори дарител пристигна, придружен от още повече кликиси. Сирикс и неговите роботи си размениха сигнали, за да оформят временна блокада и да прикрият бягството си към корабите на ЗВС. Можеха да се качат на совалките, транспортните кораби и мантите и да излетят от Воламор. Но им трябваше време.

Сирикс имаше една последна защита: бойните компита. Сега, когато расата създателка ги нападаше, Сирикс реши, че построените от хората роботи могат да послужат. Щеше да ги жертва за оцеляването на своите. И щом ги призова, бойните компита се устремиха напред, за да оформят стена. Сблъскаха се с напиращите кликиси и ги посрещнаха със строителните си сечива като импровизирани оръжия.

За щастие компитата нямаха чувство за самосъхранение. И щяха да спечелят времето, от което се нуждаеше Сирикс.

Четири компита се падаха на един кликиски воин. Бързо почнаха да разкъсват чудовищата на парчета, но кликисите на свой ред използваха острите си крайници, раздираха синтетичната кожа и отрязваха главите им с един-единствен замах. Нови компита изникнаха от корабите на ЗВС, хванали огнестрелни оръжия, изтръгнати от мъртвите ръце на човешките войници.

Бойните компита поразяваха жадните за отмъщение кликиси и за миг — само за миг — Сирикс реши, че ще успеят да ги удържат…

Ала още една вълна кликиси се изсипа през транспортала.

ПД и КТ изпаднаха в паника и Сирикс им даде заповед:

— След мен.

Черните роботи побягнаха към съмнителната безопасност на корабите на ЗВС. А побеснелите кликиси продължаваха да прииждат.

Тасия никога не бе стъпвала на Терок, макар да бе слушала много за този горист свят. Той бе също толкова важен за терокците, колкото Рандеву беше скъп за сърцата на скитниците. Според чичовците й това беше седалището на новото правителство. Когато влязоха в орбита обаче, ги посрещнаха с подчертана хладност.