Кевин Андерсън - Метален рояк

— Така. Отиваме направо на Рейндик Ко — централната прехвърляща точка на транспорталите, — изпращаме отряди до колониите и лесно присъединяваме десетки светове към нас. Надявам се, че и с малка умиротворителна сила ще съумеем да държим тези заселници изкъсо. Ще бъде бързо и лесно.

— Чували сме го това — измърмори Уилис, което й спечели гневния поглед на генерала.

— Сър, бих искал да ръководя операцията лично — обърна се Ланиан към председателя. — Като видят командващия на Земните въоръжени сили, тези колонии няма да посмеят да ни се опълчат.

— Генерале, не ли по-важно да надзиравате корабостроителниците и да възстановите Земните въоръжени сили? — попита Каин.

— Може и да е приоритет, но не е залък за моята уста. Трябва ни цяла армия администратори, за да наблюдават тази каша. — Обърна се пак към Базил. — Аз съм военен командир. Доказах качествата си, когато се бихме с отвлечените от роботите кораби и когато се сблъскахме с хидрогите. Оставете ме да върша това, което мога най-добре.

— А и ви е омръзнало от корабостроителници — вметна Уилис.

— Генерале, след като видях скорошния ви доклад за инцидентите, загубите и дейностите на черния пазар, наистина мисля, че вероятно не сте най-подходящият човек за корабостроителниците. — Базил се замисли, после кимна. — Добре. Подгответе екипа си и отидете да овладеете кликиските колонии.

Ланиан едва не въздъхна от облекчение.

— Като се има предвид важността на мисията, трябва да покажем, че ЗВС полагат големи усилия. Може би няколко манти няма да са достатъчни. Мисля, че трябва да взема един от останалите три дреднаута.

Адмирал Уилис възрази:

— Ако просто ще изпращате умиротворителни сили през транспорталите, защо ви е притрябвал дреднаут?

Базил се обърна към офицерите си, все едно не е чул:

— Доводите на генерала ми изглеждат достатъчни. От този миг прехвърлям командването на дреднаута от квадрант седем на него.

— Моят «Юпитер»? — вбеси се Уилис. — А може ли да попитам какво ще правя аз междувременно?

— Ще оглавите корабостроителницата в астероидния пояс. Можете също така да ни помогнете за наборната ни инициатива. — Базил се обърна към Пайк, Сан Луис и Диенте. — Вие тримата съставете списък с най-ценните загубени колонии и направете оценка за възможните трудности при завладяването им.

— Предполагам, че преговорите или дипломацията дори не се предвиждат като възможност? — заяде го Уилис.

Базил не си направи труда да й отговори.

Ланиан се изправи, нетърпелив да напусне срещата.

— Ще потегля до два дни, господин председател. Обещавам да овладея кликиските планети бързо и ефикасно.

Базил потисна раздразнението си.

— Бързо и ефикасно. Да, това би било приятна изненада, генерале.

Водени от люпилото, кликисите никога не почиваха. Насекомовидните работници сновяха из руините и изливаха товар след товар полимерна смола, за да издигнат кулите по-високо, да укрепят стените и да превърнат чуждоземния град в истинска крепост. Като използваха странни машини, неизброимо количество кликиски труженици прочистваха и събираха намиращото се по хълмовете и превръщаха пръстта, пясъка и металните руди в полезни материали. Сплеснатата постройка в центъра на комплекса очевидно беше мястото, обитавано от мистериозния разум на кошера.

Сръчни монтажници продължаваха да изработват огромен брой идентични свързващи се кораби, които се изстрелваха в орбита за пробни полети, а после се приземяваха по групи. Агресивният флот изглеждаше като сила за инвазия. Нова трапецовидна рамка започна да се издига от каменистата площадка пред града от кули, основите на транспортал, много по-огромен от намерения в руините. Според Маргарет Коликос някои от другите кошерни люпила вече бяха започнали да се раздвижват. Люпилото на Ларо консолидираше рояка си и се подготвяше за защита.

Когато Маргарет изчезваше сред кликисите, ДД често прекарваше дните с Орли. Ксеноархеоложката все така се опитваше да комуникира с разума на кошера, чувстваше се длъжна да му обясни за хората и тяхната култура. Орли се надяваше да е успяла поне малко.

Сега ДД пак беше с нея. Внезапно отряд от породата на строителите се престрои в дълга редица, която за броени минути обгради селището. Колонистите гледаха смаяно, но никой не се опита да се противопостави.

А после кликисите започнаха да строят стена. Ограда.

Някои, най-вече от задържаните скитници, се опитаха да си пробият път, но бяха изтикани обратно. Никой не разбираше какво става.