Кевин Андерсън - Метален рояк

Натон не се опита да му противоречи. Бяха обсъждали този въпрос много пъти.

— Смятате да ме екзекутирате ли, господин председател? Това ли се смята за справедливо наказание при отказ да се изпълнят заповеди от незаконно правителство?

— Питър е незаконното правителство. — Базил с усилие се овладя. — Няма да споря със зелен жрец. Ще ти дам един последен шанс — наистина последен. Единствен. Искам да прочетеш едно изявление. Предаде доста съобщения на крал Питър, нека сега да чуят думата на председателя. Така поне колониите ще могат да вземат честно решение.

Натон дори не погледна документа, който му подаваше Базил.

— Не мога да го направя, господин председател. Всички зелени жреци са единодушни: никакви съобщения от Ханзата или ЗВС няма да бъдат предавани, докато не подадете оставка и Земята не потвърди верността си към крал Питър и не се присъедини към Конфедерацията.

Базил остави документа на масата до фиданката. Зачака. Натон не помръдна. Тишината продължи няколко минути. Накрая Базил изсумтя с отвращение.

— Капитан Маккамон, конфискувайте фиданката.

Натон се вцепени.

— Фиданката принадлежи на мен и на световната гора. Нямате право да…

— Аз съм председателят. Това е Земята. Нямам нужда от други права. — Базил посочи документа. — Може и да променя решението си, ако прочетете това.

— Няма.

Двамата стражи пристъпиха напред и вдигнаха фиданката.

— В оранжерията на кралица Естара ли да я оставим, господин председател? — попита уж между другото капитан Маккамон.

Базил го стрелна с поглед и Натон осъзна, че председателят не е искал да разкрива къде ще е фиданката.

— Поставете още стражи пред покоите на зеления жрец — и при фиданката също. — Базил хвърли гневен поглед на жреца. — По природа не съм толкова жесток, но ти не ми оставяш избор.

— Не можете да промените ставащото в Спиралния ръкав, като ми отнемете фиданката. Единствената разлика е, че ще сте още по-зле информиран.

Маккамон и стражите се отдалечиха с фиданката. Натон я проследи с поглед, без да обърне внимание на заключителните думи на председателя. А той каза следното:

— Като контролирам информацията, мога да контролирам настроенията, а като контролирам настроенията, мога да променя реалността.

Беше незначителна церемония, загуба на време, но глупавата тълпа се нуждаеше от нея. Макар да прекарваше повечето време зад кулисите, Базил бе наясно, че хората си искат своите паради и мемориали. Винаги бе използвал подобни събития като възможност да изстиска повече работа или жертви от жителите на Ханзата. Сега, когато не разполагаше нито с принц Даниъл, нито с крал Питър, трябваше да се заеме с това лично. Затвори очи. На толкова малко хора можеше да разчита. Понякога се чудеше защо работи тъй усилено и отдава живота си, за да спаси тези хора, които не заслужаваха да бъде техен водач.

Той и заместник-председателят Каин стояха на ръба на гладкия кратер — всичко, което бе останало от завода за производство на компита, който бе взривен, когато бойните компита бяха полудели. С тях бяха и четиримата оцелели адмирали: Уилис, Диенте, Пайк и Сан Луис. Генерал Ланиан също бе пристигнал току-що, за да присъства на церемонията.

Базил зае мястото си на подвижния подиум, зад който се вееше знамето на Ханзейския съюз. Тъмносините флагмански кораби, оформящи веригата от звезди на ЗВС, разтърсиха целия кратер. Беше впечатляващо шоу за тълпата и репортерите, макар Базил да чувстваше, че той и доверените му хора нямат много време за губене. Може би трябваше да накара архиотеца на Църквата на единството да изнесе тази добре подготвена реч.

— Никога няма да забравим падналите. Загиналите тук в борба с бойните компита обаче са само малък брой от тези, които дадоха живота си във великата война. Сърцата ни натежават от скръб при признанието, че това е само микрокосмос в сравнение с всичко, което сме изстрадали. Тези войници се пожертваха за благото на Ханзата, както сториха и хиляди други. Но те спасиха Земята. Сега обаче дойде времето и ние останалите да направим жертва. — Той се вгледа в камерите и развълнуваната тълпа. — Настъпи най-опасното време за Земята. Макар хидрогите да са победени, ние сме заплашени от нови врагове. Някои от тези предатели някога наричахме наши братя. Но Ханзата може отново да стане силна! Трябва отново да съберем световете, поели по погрешен път. Трябва да използваме всеки ресурс, за да се възродим. Мислехме си, че знаем какво е усилен труд. Но днес трябва да изискваме от себе си още повече.