Кевин Андерсън - Метален рояк

След като бе наблюдавал действията на Маргарет с буболечките, той бе решил сам да провери толерантността им. Преди два дни се беше измъкнал от селището и се бе отправил по заобиколен път към кликиските кули. Научи, че докато не им се пречка, съществата изпълняват задълженията си, сякаш той е невидим.

Един от воините с червеникава окраска, покрит с остри шипове, го наблюдаваше внимателно. Крилете му бяха леко разгърнати, а подобните на богомолка нокти — вдигнати. Дейвлин продължи бавното си придвижване, забеляза, че воинът става неспокоен, и се върна назад, за да не го предизвиква.

Други кликиси копаеха зали и инсталираха генератори, а един различен вид — учени или мислители, както ги бе нарекла Маргарет — влизаха в стаите, за да покрият стените с подобните на паяжини редици уравнения.

Той знаеше къде в стария град се намира първият транспортал. Ако успееше да стигне до каменната трапецовидна стена, би могъл да избяга на друг свят — макар че повечето светове от другата страна на мрежата сигурно също бяха нападнати от завръщащите се кликиси. А и се съмняваше, че буболечките ще му позволят да се приближи към транспортала. Реши да потърси друга възможност.

Така че каза на Руис:

— Хората да съберат запасите си храна. Всичко до трошица. И да ги скрият добре. Кликисите още не са посегнали на вещите ни, но и това ще стане рано или късно. Трябва да сме готови за най-лошото.

— Дали да не отидем до кликиския град и да се опитаме да поговорим с водача им? Може би Маргарет може да го направи. — Руис го погледна умолително, сякаш очакваше да се нагърби с тази мисия. — Всички трябва да живеем заедно на тази планета. Трябва да делим ресурсите й. Единственото разумно…

— Кликисите не възнамеряват да делят тази планета с никого. Те просто не се занимават с нас — освен когато не им се изпречим на пътя, като онези зевесета. Предлагам да не им даваме причина да ни забележат.

Това беше най-голямото бунище за резервни части в целия Спирален ръкав. Последната битка срещу хидрогите бе оставила отломки, разхвърляни чак отвъд Луната. Парчета от стотици илдирийски бойни лайнери се носеха сред разбитите бойни сфери на хидрогите и бойните кораби на ЗВС — имаше дори два дреднаута, единия тежко повреден, другия унищожен.

А Ланиан трябваше да събере парчетата. Търговията и трафикът около Земята бяха затруднени от множеството разбити съдове и липсата на квалифицирани пилоти, които да прелетят през опасната зона.

— Ама как я мразя тази работа! — промърмори Ланиан, докато корабът му криволичеше из бунището.

Корабостроителниците в астероидните пояси обаче процъфтяваха. Хиляди извозващи машини, експерти по извличане на останки и независими компании за вторични суровини търсеха сред отломките, за да открият използваеми части «за благото на Ханзата» — като своевременно пълнеха и собствените си джобове.

Макар председателят да бе призовал всички годни кораби за последната защита на Земята, сега се бяха появили много нови пилоти и съдове, за да участват в доходната дейност. Страхливци и негодници! Ланиан скръцна със зъби. Къде бяха всички тези бъзливи търгаши, когато ЗВС се биеше с врага?

Вече шест регистрирани кораба бяха спрени и задържани — товарните им отделения бяха пълни с редки компоненти, извлечени от останките. Ценни части се бяха появили на безбожни цени на черния пазар и председателят призова към светкавични действия. Като пример за назидание четирима мъже бяха обвинени, осъдени и изхвърлени от въздушните шлюзове — сурова присъда, но отдавна възприета в борбата с «пиратството». Въпреки всичко при наличието на подобно огромно бунище Ланиан бе сигурен, че престъпните действия ще продължат.

Междувременно корабите на ЗВС се поправяха колкото се може по-бързо, а и се сглобяваха нови кораби от части, измъкнати от отломките. В резултат съдовете напомняха на чудовищни превъплъщения на Франкенщайн, но стига двигателите да работеха и оръжията да стреляха, външният вид не беше най-главният приоритет на военните.

Ланиан се надяваше, че ЗВС ще има време спокойно да възстанови загубите си, но сега Ханзата се бе озовала в неприятна гражданска война с краля и тревожно голям брой отцепили се ханзейски колонии. Ланиан бе сигурен, че след заплашителното показване на мощ от страна на Ханзата голяма част от бунтовниците ще избягат към колониите си (можеше да го осъществи, след като получеше отново бойните си кораби, разбира се).