Кевин Андерсън - Метален рояк

— Има потенциал за нови материали, фармацевтични продукти, екзотични тъкани и дори архитектурни приложения… — Андрина сви рамене. — Единственото ограничение пред нас е собственото ни въображение.

От уюта на обсерваторията Патрик наблюдаваше как филтърните подложки се връщат в центровете за обработка. Пухестата висяща маса се остъргваше нежно от колекторите, после се сортираше в контейнери. Работата беше почти автоматизирана — само няколко скитници с херметични костюми наглеждаха производствените линии в зали, пълни с какви ли не екзотични материали.

Андрина се обърна към него:

— Това е невероятна възможност, капитане. Е, вече знаете всичко, което знаят за нас и другите клиенти. Казахте, че имате някакъв въпрос?

— Да, а също и ханзейски кредити, за да платя за всяка услуга — отвърна Патрик.

Андрина изсумтя.

— Ханзейски кредити? Имате ли представа колко са се обезценили? Конфедерацията скоро ще пусне своя собствена валута. Освен това дори крал Питър да не създаваше Конфедерацията в Терок, за какво са ни пари на Ханзата? Откъснати сме.

— Това е всичко, което имам.

— Нали ми обещахте новини отвън.

Без да разкрива самоличността си, Патрик й разказа за ужасното въстание на бойните компита, за битките с хидрогите и за последното сражение край Земята. Тя изглеждаше достатъчно впечатлена, така че той добави бързо:

— Надявах се, че ще можете да отделите малко екти. Знам, че запасите са ограничени, но…

— О, имаме предостатъчно екти. Новите доставки от небесните ни мини идват бързо и дори не успяваме да ги изразходваме. — Тя се замисли за миг. — Ако искате да си платите, ще вземем ханзейските ви кредити. Може би ще можем да ги обменим, ако кралят и председателят някога загърбят различията си. — Изсумтя, за да се разбере какво мисли по въпроса самата тя, и си погледна хронометъра.

— След час докът ще ни трябва. Искам да кажа, че ако не си тръгнете дотогава, ще прекалите с гостоприемството ни. Я ми кажете кого търсите и с какво мога да ви помогна.

— Опитвам се да открия клана Келъм. Дел Келъм — той се извърна настрани, за да прикрие изчервяването си — и по-специално дъщеря му Зет. Навремето… работех на корабостроителниците в Оскивъл. Но сега те са опразнени и нямам представа къде са отишли всички. Изхабих почти всичкото си космическо гориво, за да открия следите им, и те ме доведоха до Константин III.

— Идването ви тук определено не е било стъпка в правилната посока, но заради информацията може да ви направя отстъпка. Чух, че зевесетата са нападнали Оскивъл, но не знам накъде би потеглил Дел. — Андрина се почеса по главата и сви рамене. — Ако търсех информация за скитниците, щях да отида направо на Ирека. Това е основният ни търговски и разпространителски комплекс. Всички имат по някаква дейност на Ирека.

— Ирека? Но това е колония на Ханзата, а не скитническо селище!

— Сега е всичко. Мога да ви дам карти и упътване.

— Няма нужда. Бил съм там. — Патрик не искаше да си спомня случилото се през онези дни. Още едно черно петно от миналото му, за което Зет не знаеше нищо. Запита се дали тя някога ще му прости, ако разбере всичко. — Благодаря. Ще е интересно… да се върна там.

Дори милиони скитнически небесни мини не можеха да придадат пренаселен вид на газовия гигант Голген. Зет прекарваше ден след ден на откритите палуби на съоръженията на Келъм, вонливите повеи от високите облаци брулеха лицето й. Сега, след като газовите планети бяха освободени от хидрогите, клановете можеха отново да се заемат с небесно миньорство. Само през миналия месец сред облаците над Голген бяха изникнали двадесет нови небесни мини.

Зет наблюдаваше как товарните кораби излитат заредени със свежо звездно гориво, доставяйте машини докарваха вкусна храна за небесните миньори. Стана й студено от вятъра и тя се прибра на контролната палуба, където работеше баща й. Според скитническата традиция, тъй като тя бе единственото дете на водача на клана, Дел я бе направил свой заместник и Зет се грижеше за голяма част от всекидневните дела.

Контролната палуба кипеше от дейност. Хората подвикваха от пост към пост, екрани показваха траекториите на небесния трафик, монитори проблясваха с графики, разписания и таблици. Обичаен работен ден. Заради пренаселеността всички небесни миньори на Голген трябваше да координират действията си, да уреждат разпределянето на екти и да се състезават за възможностите за летене и предлаганите цени.