Кевин Андерсън - Метален рояк

Келъм имаше среща с представители на различни небесни мини. Провикна се, за да го чуят сред глъчката.

— Рано или късно някои от вас трябва да се преместят на други планети! Няма смисъл да разполагаме всичките си станции и рафинерии за екти на един-единствен свят! Защо да не ги разпределим из Спиралния ръкав? В името на Пътеводната звезда, има достатъчно газови гиганти, сред които да избираме! Вървете някъде другаде.

— Но Голген е първата планета, която прочистихме от дрогите — възрази Борис Гоф, началник на една близка небесна мина. — Всеки от нас е направил сериозни инвестиции, за да се обоснове тук. Ако се преместим, ще ни трябват години, за да възстановим загубите си.

— С падането на цените имаме две възможности: да останем тук и бавно да фалираме или да се преместим и да задлъжнеем още повече — обади се друг мъж.

Дел махна на Зет да се приближи.

— Ела тук, слънчице. Може би ти ще успееш да вразумиш тези… джентълмени.

Тя се усмихна зловещо.

— Разбира се, тате. Кой е най-неразбраният?

Лиона, стара зелена жрица, пристъпи напред измежду колоритно облечените скитници.

Смарагдовата й кожа беше украсена с много татуировки, в ръцете си носеше малка фиданка в саксия.

— Простете ми, че закъснях.

Тя беше изпратена тук, когато скитниците, терокците и колонистите се бяха съгласили да работят заедно. Дори след прекараните немалко седмици на това студено метално съоръжение Лиона все още не можеше да свикне с липсата на горите и откритите пространства. На Терок единственият начин да видиш небето беше да се покачиш по световните дървета и да излезеш над плътната зелена завеса. Тук тя почти непрекъснато съзираше небето.

Някои скитници мислеха, че не е добра идея да се оставя чужденец, дори зелен жрец, да научи много за тях, но повечето се оплакваха, че чували за важните събития много по-късно, отколкото трябвало. Лиона можеше да предава новини през телевръзката, а и да изпраща съобщения на други кланове. След като осъзнаха ценността на тази възможност, работниците засипаха бедната жена с искания. Накрая Дел внедри приоритетна система за съобщенията, тоест «Първо деловите писма, любовните после».

Лиона даде обичайния си отчет: изброи шест нови клана, започнали търговия на Ирека, и десетина свята, които вече имаха достъп до зелени жреци благодарение на новата програма и решителните действия на крал Питър. Съобщи и общото количество екти, изнасяно от Бариморова скала и други изолирани складове, количество, което нарастваше всяка седмица.

— Освен това беше изпратен екип, който да върне оранжерийните астероиди на Чан в системата Хрени.

Това накара присъстващите да се разбъбрят.

— Явно не липсват големи мечти и велики амбиции, за разлика от здрав разум — подхвърли Дел и погледна дъщеря си. — Когато говори с Нико Чан Тайлар, той спомена ли нещо по този въпрос?

— Не беше в списъка на темите му за разговор. — Нико толкова се изнервяше в нейно присъствие, че едва успяваше да изпелтечи някое изречение. Зет не смяташе, че е чак толкова плашеща.

— Е, тогава за какво говорихте? А?

Зет прикри лошото си настроение.

— Ще го обсъдим по-късно, тате.

— Хм, определено звучи интересно.

Зет го стрелна с поглед, който го накара да млъкне.

След малко Дел обяви срещата за закрита. Шефовете на мините отидоха да мушнат надрасканите си послания в ръката на Лиона. Зелената жрица щеше да седне на открития балкон и да прочете всяко през телевръзката.

Зет и баща й минаха през стола на небесните мини, за да обядват.

Взе да ми писва от всичките тези спорове и интриги. — Той сложи подноса си до нейния. — Не ме разбирай неправилно, небесното миньорство е първата ми любов, но всъщност ми харесва да съм сам в небето на планета, за която знам, че е моя.

— Можем да преместим съоръженията си някъде другаде.

— Твърде скъпо е. Вложихме толкова инвестиции, че…

— Но настояваш всички други да го направят.

— Точно така. Но аз бях пръв тук, по дяволите.

— Рос Тамблин беше пръв тук.

Дел почти се задави с горещия си чай и смени темата.

— Мислех си за разрастване.

— Разрастване? След като се опитваш да убедиш всички останали да се оттеглят?

— Нямам предвид небесни мини. Можем да възстановим корабостроителниците си сравнително бързо. Все някой ще го направи, ако не го направим ние, и ще изпуснем добрата пазарна възможност.

— Опитваш се да ме убедиш ли, тате, или ми обясняваш какво си решил?