Кевин Андерсън - Метален рояк

— Благодаря, Сирикс — казаха компитата.

— Сега ще ви разкажа една важна история. Преди години, след като кошерите се съберяха в един огромен кошер, ръководен от едно люпило, кликисите започваха своето роене. Но по време на последния цикъл от кошерните войни развиха нови технологии. Като използва много по-добри оръжия, едно люпило завладя всички останали много по-бързо, отколкото преди. Твърде бързо. Оставаха векове от биологичния цикъл, а люпилото нямаше с кого да се бие. Трябваше му алтернатива. И така това люпило създаде черните роботи като заместители на кликисите. Започнахме като машини, служещи на люпилото, и бяхме приспособени да станем достойни противници, които кликисите да сразят. — Гласът на Сирикс се извиси. — Те ни създадоха, биха се с нас, завладяха ни и ни поробиха. Но накрая ги отхвърлихме. Тъй като люпилото беше подценило създаденото от него, ние заличихме цялата им раса.

Сирикс продължи по улицата, взираше се в руините. Наблюдаваше безстрастно как няколко компита извличат настрани обгорените тела на цяло семейство.

— Когато люпилото се подготви за истинското роене и вече не ни обръщаше внимание, ние подготвихме отмъщението си. За да се бият с нас, кликисите програмираха роботите със собствената си жестокост и собствените си стремежи. По този начин заложиха и собственото си падение. Не очакваха предателство от наша страна.

— И как ги победихте? — попита ПД.

— Сключихте ли съюз с хидрогите? — добави КТ.

— Хидрогите бяха част от плана ни. С изкуствените си тела ние можем да оцелеем в страшните условия на газовите гиганти, които биха разрушили всяко органично същество. След като открихме хидрогите в градовете им дълбоко под повърхността и се научихме да общуваме с тях, разработихме общ език и им предложихме технологията на кликиските транспортали, която те превърнаха в гигантски транскоридори в газовите си планети. Бойните кълба вече можеха да се движат от планета на планета, без да минават през космоса. По време на великата им битка с верданите и венталите, по време на предателството на фероуите, хидрогите използваха транскоридорите, за да получат решително надмощие.

— Как това е унищожило кликиската раса? — настоя ПД.

— По време на роенето кликисите се отправят през транспорталите наведнъж и се разпръскват към хиляди незаселени планети, за да установят нови кошери. — Сирикс поклати глава, особено горд с ефективността и простотата на плана си. — Преди да започне последното роене, модифицирахме транспорталите. Когато люпилото се раздели и милионите кошери преминаха през проходите, ние променихме маршрута на транспорталите. Всеки от пътуващите кликиси излизаше през хидрогски транскоридор дълбоко в газовите гиганти и загиваше моментално. Над осемдесет процента от кликиската раса загина в този първи ден, преди да осъзнаят какво сме направили. Тогава започнахме нападението си. Оттогава в съюз с хидрогите се заехме да избиваме оцелелите. Освен това сключихме договор с илдирийците, като им обещахме да ги пазим от хидрогите в замяна на дългосрочното им сътрудничество. Накрая ние, роботите, постигнахме каквото искахме. След това, тъй като бяхме програмирани по подобие на кликиските си създатели — влязохме в хибернация за векове, докато илдирийците не ни събудиха в уреченото време.

Двете компита гледаха високите кликиски кули. Сирикс очакваше да изпитат гордост от този миг на триумф за роботите. Той щеше да отдели необходимото време, за да завладее отново всеки свят, който по право принадлежеше на кликиските роботи.

Беше убеден, че хората ще паднат също толкова лесно, колкото и кликисите.

Само една фиданка оставаше на Илдира, един-единствен бледозелен филиз, израсъл от обезобразения дънер на едно световно дърво. Обгорената буца беше мъртва, но някак след събирането си с любимия Джора’х Нира бе успяла да пробуди искрата на верданите в дървото. Чувстваше се, сякаш отново става зелена жрица — лично възкресение след всички ужаси, които беше изстрадала в разплодителните лагери на Добро.

Вече бе простила на Джора’х и не искаше никога да се разделя с него.

Сега тя бе коленичила до мага-император и се наслаждаваше на близостта му. С топла усмивка се зае да съживява другите обгорени дънери в купола. Скитник търговец беше докарал останките на Миджистра като любопитни предмети по времето, когато Джора’х бе смятал, че Нира е мъртва. И когато беше закупил всичко това, за да му напомня за нея.