Кевин Андерсън - Метален рояк

— Всеки път, когато губим планета, по каквато и да е причина, отслабваме.

Устните на Язра’х потрепериха в зверска усмивка, която разкриваше кръвожадно нетърпение. Тя погледна Антон и Вао’сх и каза:

— Още един свят беше подло нападнат, а населението му изклано: Марата. Оттам трябва да започнем.

Антон потрепери. Бягството от Марата беше един от най-ужасните инциденти в живота му.

Адар Зан’нх кимна и каза:

— Кликиските роботи нарушиха древното си обещание към нас. Избиха илдирийците на Марата Прайм. Антон Коликос и паметител Вао’сх са единствените, които оцеляха, за да опишат какво се е случило. Черните роботи строят там някаква голяма база. Ако им се позволи да продължат, това само ще доведе до злини за Империята. Трябва да се върнем на Марата със сила и да я завладеем отново.

Паметител Вао’сх направо посивя при спомена за случилото се на Марата. Антон не се сещаше за нищо успокоително, което да му каже.

— Имаме достатъчно бойни лайнери и огнева мощ, за да завладеем Марата — изтъкна Язра’х. — И трябва да тръгнем веднага, преди роботите да укрепят защитата си.

Джора’х се размърда, очевидно заинтригуван.

— Възможно ли е това?

— Не само е възможно, но е задължително — настоя Зан’нх. — Не можем да оставим роботите да задържат този свят, господарю — или който и да е друг свят. Дори малкото илдирийци там да са убити, пак трябва да си ги върнем. Това е част от нашата свещена империя, част от Сагата за седемте слънца.

Джора’х свъси решително вежди.

— Да, адаре. Да, Язра’х. Трябва да се направи. Предателството на роботите ни накърни дълбоко. След като изгоним роботите, ще основем пълна отломъчна колония. Вземи корабите, които ти трябват — и паметител, за да не се забрави какво ще направите. Ко’сх е главният писар в Залата на паметителите.

Преди Антон да успее да въздъхне облекчено, Вао’сх стисна ръката му и го дръпна стъпка напред. И заговори с ясния висок глас, който използваше, за да рецитира истории пред големи тълпи.

— Не, господарю. Трябва да съм аз. Самият аз трябва да се срещна с тези мрачни спомени. Аз ще стана техен паметител.

— Сигурен ли си? Предишните изпитания едва не те подлудиха. Оцеля по чудо.

— Никой не е по-добре подготвен, нито изпълнен с по-голяма решителност — настоя Вао’сх. Не погледна към приятеля си. — Трябва да го направя.

Антон не искаше да се връща на Марата и се надяваше никога да не види друг черен робот през живота си. Но не можеше да остави Вао’сх да се изправи сам срещу подобно изпитание. Сам не повярва на думите си, когато изскочиха от устата му:

— Аз ще го придружа. И двамата трябва да се сблъскаме с демоните си, да се преборим със страховете си. Освен това и двамата сме най-квалифицираните, за да отразим завършека на тази велика история.

Язра’х го стисна за рамото, ухили се и каза гордо:

— Сигурна бях, че ще ти хареса. И недей да се страхуваш. Аз ще те пазя.

Стерилизацията на Воламор продължаваше. Това щеше да е първият от много светове. Завземани един по един.

Сирикс участваше в удовлетворителния лов, преследваше жертвите и ги разкъсваше на парчета. Наслаждаваше се на случайните мотиви от засъхнали пръски кръв върху екзоскелета си. Накрая обаче мина под душа с пясъчна струя, а по-късно и през ваната с разтворители и сега тялото му отново блестеше. Не се вълнуваше от външния си вид, но не искаше да понижава полезността на действията си.

Щом се качи на дреднаута, тръгна към помещенията, обитавани някога от адмирал Ву-Лин. Доставяше му удоволствие да разполага с вещите на човешкия адмирал. Преди хилядолетия кликиските учени бяха заложили в роботите си гордостта от притежанието на вещи; по този начин, след като бъдеха победени, роботите усещаха болката от поражението и загубата. Хората обаче не бяха програмирали подобни концепции в своите компита.

Опитът на Сирикс да разбере компитата го беше разочаровал. Най-добрият му тестови обект беше приятелското компи ДД, на което беше обяснил как господарите поробват слугите си. Но когато бе освободил ДД от скритите окови на човешките му създатели, компито бе предпочело да избяга, вместо да му благодари. Огромно разочарование.

Сирикс беше запленен от възможния потенциал на ДД, потенциал, който не се бе проявил единствено заради лъжите, заложени от хората в него. Тъй като приятелското компи не обръщаше внимание на недостатъците на създателите си, Сирикс заключи, че самият ДД е дефектен.