Кевин Андерсън - Метален рояк

Завъртя медальона, ярката светлина проблесна и Съливан прикри очите си с ръка.

— Разказах ли ти за погребението на Тери’л?

— Старият свещеник-философ, който ти разказа за Извора на светлината? Не. Не знаех, че е ти е бил толкова близък приятел.

Колкер продължи тъжно:

— Тери’л беше положен на платформа от непропусклив камък. Насочиха фокусиращи огледала и наклониха крематорните лещи. Само за секунда съсредоточената светлина на всички слънца го погълна. Беше красиво и ярко, също както зелените жреци биват погълнати от гората. Сигурен съм, че приятелят ми е станал част от Извора на светлината. Това е цяла расова тъкан, която хората не могат да видят. Илдирийците са толкова по-близки от нас, толкова по-свързани… а ние, хората, сме разделени, като милиарди острови в космически архипелаг.

Колкер се вгледа в проблясващия медальон.

— Тери’л ме научи, че телевръзката не е толкова всеобхватна, колкото смятах. Само зелените жреци могат да се докосват до умовете на верданите… а тизмът обхваща цялата илдирийска раса. Искам да стана част от това.

— Човек не може да стане извънземен, независимо колко усилия полага. То е все едно кон да стане орел — каза Съливан.

— И въпреки това смятам да уча с другите свещеници-философи, докато не разбера истината. Магът-император ни даде разрешение да си тръгнем, но аз ще остана на Илдира.

Никой друг душ не й беше създавал такова приятно усещане, никое друго ястие не бе имало такъв възхитителен вкус, никои други дрехи не бяха обгръщали така нежно тялото й. Беше жива, беше с Роб и далече от чистилището, където ги бяха държали дрогите.

Бащата на Роб беше качил спасените от газовия гигант от просмукания с енергията на венталите Джес затворници на кораба на ЗВС и след като ги закара до най-близката станция на Ханзата, за да минат медицински прегледи, настоя синът му да се върне вкъщи с него. А Тасия отказа да се раздели с приятеля си.

Двамата с Роб с удоволствие използваха тесните хигиенни съоръжения на кораба. Дори след като се изкъпа и облече нова униформа, Роб все още приличаше на дивак — косата и брадата му бяха дълги и рошави, недокосвани през прекараните в плен години.

Тъй като беше свикнала с изискванията за дължината на косата на ЗВС, Тасия прецени, че собствената й коса също е прекалено дълга. Затова се подстригаха един друг. Отначало беше само задача, но после се превърна в игра. Накрая тя обръсна Роб и се взря в младото и пламенно лице, в което се бе влюбила.

Когато обаче отидоха в пилотската каюта, за да се покажат на Конрад, той изсумтя:

— Ще впиша в досиетата ви никой от вас да не бъде назначаван за бръснар.

— Това е най-хубавият ми вид от три години! — засегна се Роб.

— Най-тъжното е, че ти вярвам…

И сега пътуваха към Ханзата, за да се представят на командващите си офицери, Роб гореше от нетърпение да получи отговори на въпросите си, а и да връчи рапорта си на ЗВС. Тасия искаше да разбере какво се е случило със семейството й. Почти не поддържаше връзки с клановете след присъединяването си към ЗВС. След онова, което ЗВС бяха сторили на скитниците — а и на нея самата, — тя вече не вярваше толкова безрезервно в тях.

Повика на екрана навигационните диаграми, проектира образа от близките звезди и видя, че курсът им минава близо до замръзналата луна Плумас.

— Това са водните мини на семейството ми. На път са ни. Можете да ме оставите там.

— Вашият дълг е към ЗВС, капитан Тамблин — заяви Конрад Бриндъл. — Най-важното е да докладваме на Земята или поне на най-близката официална станция.

— Толкова време отсъствах от ЗВС, че изобщо не знам на кого трябва да докладвам — въздъхна Роб.

— Никой от нас не знае — каза Тасия. — Става дума за моето семейство все пак.

Вирна брадичка и погледна бащата на Роб, сякаш бе новобранец.

— Униформата ми може да е малко опърпана, но аз все още имам по-висок чин от вас, лейтенант, ако ще се заяждаме.

Конрад бе готов да избухне, но Роб се намеси да успокои духовете.

— Какво толкова ще изгубим, ако спрем, тате? Няколко часа? Ден? Дрогите са победени. Не заслужаваме ли малко почивка?

Конрад не знаеше как да вмести тези двамата в йерархията на армията. Бяха много млади и разочароващо далеч от дисциплинираното поведение на служещите в ЗВС. Накрая обаче отстъпи пред молбата на Тасия.

— Трогнахте мен и жена ми, като ни посетихте, когато смятахме Роб за мъртъв, капитан Тамблин. А брат ви Джес… промени много от представите ми. Беше пределно ясен в мнението си за операциите на ЗВС срещу скитниците. Възможно е да е прав. Добре, ще направим малко отклонение.