Айзък Азимов - Роботите на зората

— Приемете моя поздрав… — Той се поколеба и добави: — Приемете моя поздрав, Литъл Мис.

Василия се усмихна.

— А това, предполагам, е хуманоидният робот, за който съм чувала — Данил Оливо?

— Да, д-р Василия — енергично отвърна Данил.

— И най-накрая, имаме… землянина.

— Илайджа Бейли, докторе — сухо натърти Бейли.

— Да, известно ми е, че земляните имат имена и че Илайджа Бейли е вашето — хладно отбеляза тя. — Нямате капка прилика с актьора, който игра вашата роля в хипервълновото представление.

— Известно ми е това, докторе.

— Онзи, обаче, който играеше Данил, е бил подбран много добре. Но предполагам, че не сме се събрали да обсъждаме представлението.

— Не.

— Както се досещам, събрали сме се, землянино, да поговорим за онова, което имате да ми кажете за Сантирикс Гремионис, и да приключим с въпроса. Права ли съм?

— Не съвсем — отвърна Бейли. — Това не е основната причина за моето посещение, макар че допускам, че ще стигнем и до там.

— Нима? Да не сте останали с впечатлението, че сме се срещнали за дълга и сложна дискусия върху тема по ваш избор?

— Мисля, д-р Василия, че ще бъдете достатъчно разумна да ми позволите да насоча разговора, както желая.

— Това заплаха ли е?

— Не.

— Е добре, никога не съм виждала землянин и може да ми е интересно да разбера, доколко приличате на актьора, който играеше вашата роля. Искам да кажа, не на външен вид, а в други аспекти. Наистина ли сте толкова властна личност, колкото ви представиха в постановката?

— Постановката — сряза я Бейли с недвусмислено отвращение — беше свръх-драматизирана и преувеличена по отношение на моята личност. Бих предпочел да ме приемете такъв, какъвто съм, и да ме преценявате единствено по това, как ви изглеждам в момента.

Василия се засмя.

— Поне не изпадате в благоговеен страх пред мен. Което е във ваша полза. Или да не би да си мислите, че тая работа с Гремионис, която сте си наумили, ви поставя в положение да ми диктувате нещата?

— Дошъл съм единствено с цел да открия истината в случая с мъртвия хуманоиден робот, Джендър Панел.

— Мъртъв? Тогава, може би някога е бил жив?

— Използвам две срички вместо фрази като „приведен в неизправност“. Смущава ли ви това, че казвам „мъртъв“?

Василия отстъпи:

— Добре се измъквате. Дебрет, донеси един стол за землянина. Ще се умори, ако ще приказваме дълго. После се върни в нишата. Ти също можеш да си избереш някоя, Данил. Жискар, ела застани до мен.

Бейли седна.

— Благодаря ти, Дебрет. Д-р Василия, нямам официално право да ви разпитвам; не разполагам със законни средства, с които да ви принудя да ми отговаряте. И все пак, смъртта на Джендър Панел е поставила вашия баща в положение на…

— Кого е поставила?

— Вашия баща.

— Землянино, понякога аз се обръщам към една определена личност с „баща ми“, но никой друг не си го е позволявал. Моля, използвайте съответното име.

— Д-р Хан Фастълф. Нали той е вашият баща? По документи?

— Използвате един биологически термин — каза Василия. — Имаме общи гени — дотолкова, доколкото това е характерно за връзката баща-дъщеря на Земята. На Аврора това е без значение, освен в медицински и генетичен план. Ако определени метаболитни състояния ми причиняват страдание, би било уместно да се анализира физиологията и биохимията на онези, с които имаме общи гени — родители, братя или сестри, деца и така нататък. Иначе, тези връзки не се споменават в изисканото аврорианско общество. Обяснявам ви това, защото сте землянин.

— Ако съм казал нещо обидно по отношение на обичаите — рече Бейли, — то е било поради незнание и се извинявам. Мога ли да се обръщам към въпросния господин по име?

— Разбира се.

— В такъв случай, смъртта на Джендър Панел е поставила д-р Хан Фастълф в трудно положение и бих сметнал, че ще проявите достатъчно загриженост, за да му помогнете.

— Така ли смятате? Защо?

— Той е ваш… Той ви е възпитал. Грижил се е за вас. Били сте дълбоко привързани един към друг. Той все още изпитва дълбока привързаност.

— Той ли ви го каза?

— Стана ясно от разговорите ни. Дори само поради факта, че се е заинтересувал от соларианката, Гладиа Делмар, защото тя прилича на вас.

— Той ли ви каза това ?

— Да, но дори и да не беше, приликата е очевидна.

— Въпреки това, землянино, не дължа нищо на д-р Фастълф. Предположенията ви се отхвърлят.

Бейли прочисти гърло.

— Като оставим настрана вашите лични чувства, които изпитвате или не, остава въпросът с бъдещето на Галактиката. Д-р Фастълф желае новите светове да бъдат изследвани и заселени от човешки същества. Д-р Фастълф смята, че ако политическите последствия от смъртта на Джендър доведат до изследването и заселването на планетите от роботи, това би било катастрофално за Аврора и човечеството. Разбира се, вие не бихте искали да допринесете за подобно нещо.