Айзък Азимов - Роботите на зората

— По-точно аеромобил, колега Илайджа, но предполагам, че това спада към наземните коли.

— За колко време ще стигнем до имението на Василия?

— Скоро, колега Илайджа. Тя живее в Института по роботика, както вероятно вече знаете.

Последва кратко мълчание, което Бейли наруши пръв:

— Струва ми се, че към хоризонта се заоблачава.

Жискар преодоля един завой с висока скорост, при което аеромобилът се наклони под ъгъл от някакви си тридесет градуса. Бейли простена и се вкопчи в Данил, който преметна лявата си ръка през рамената на Бейли и го стисна като в менгеме между двете си ръце. Бейли бавно изпусна дъх, след като аеромобилът се изправи.

— Да — каза Данил, — тези облаци ще доведат до валежи по-късно през деня, както казаха в прогнозата.

Бейли се намръщи. Дъждът го беше сварвал веднъж — веднъж — по време на неговата експериментална работа в полята на Земята. Все едно, че беше застанал под студен душ заедно с дрехите. За момент беше изпитал неописуема паника, после беше разбрал, че няма кранове, откъдето да спре водата. Тя щеше да се излива отгоре до безкрайност! После всички се втурнаха да бягат, а той бягаше заедно с тях, устремен към сухия и управляем Град.

Но сега се намираше на Аврора и нямаше представа какво се прави, когато вали дъжд. Нито пък имаше Град, където да се скрие. Да бяга към най-близкото имение? Дали посрещаха бегълците от дъжда с добре дошли?

Последва още един малък завой и Жискар каза:

— Сър, намираме се на паркинга е Института по Роботика. Вече може да слезем и да посетим имението, което е във владение на д-р Василия на територията на Института.

Бейли кимна. Пътешествието беше отнело средно между петнадесет и двадесет минути (земно време, доколкото Бейли можеше да прецени) и той беше доволен, че е свършило.

— Искам да науча нещо за дъщерята на д-р Фастълф — каза Бейли доста задъхано, — преди да се срещна с нея. Ти не си я познавал, нали, Данил?

— По времето, когато бях създаден — отвърна Данил, — д-р Фастълф и неговата дъщеря бяха вече разделени от доста време. Никога не съм я виждал.

— Но колкото до теб, Жискар, вие двамата сте се познавали твърде добре. Не е ли така?

— Така е, сър — безстрастно потвърди Жискар.

— И сте се харесвали?

— Мисля, сър — поясни Жискар, — че на дъщерята на д-р Фастълф й беше приятно да сме заедно.

— А на теб?

Жискар като че ли подбираше думите си.

— Това предизвиква такова усещане в мен, което, мисля, човешките същества имат предвид, като казват, че им е приятно да бъдат в компанията на някое друго човешко същество.

— Но най-вече в компанията на Василия, струва ми се. Прав ли съм?

— Нейното задоволство от това, че сме заедно, сър — отвърна Жискар, — стимулираше онези позитронни потенциали, които предизвикват в мен действия, равносилни на действията, предизвикани от задоволството в човешките същества. Или поне така ми беше обяснено веднъж от д-р Фастълф.

— Защо Василия е напуснала баща си? — попита ненадейно Бейли.

Жискар не отговори.

Бейли натърти с резкия заповеднически тон на един землянин, който се обръща към робот:

— Попитах те нещо, момче!

Жискар обърна глава и впери поглед в Бейли, който за миг си помисли, че блясъкът в очите на робота сякаш заискри с пламъка на дълбоко възмущение от унизителната дума.

Жискар обаче заговори меко и в погледа му не се четеше нищо.

— Бих искал да ви отговоря, сър, но по онова време мис Василия ми нареди да мълча по всички въпроси, касаещи тази раздяла.

— Но аз ти заповядвам да ми отговориш, и мога да ти заповядам наистина много строго — ако пожелая.

— Съжалявам, сър — възрази Жискар. — Мис Василия — дори по онова време — беше голям специалист по роботика и заповедите, които ми даде, бяха достатъчно силни, за да останат в сила, независимо, какво бихте ми наредили вие, сър.

— Трябва да е била голям специалист по роботика — заяде се Бейли, — тъй като д-р Фастълф ми каза, че е имала удобен случай да те препрограмира.

— В това нямаше нищо опасно, сър. Самият д-р Фастълф би могъл да коригира всякакви грешки.

— Налагало ли се е?

— Не, сър.

— В какво се състоеше препрограмирането?

— Дребни неща, сър.

— Може би, но можеш да ме развеселиш. Какво е направила тя?

Жискар мълчеше и Бейли веднага се досети, какво означава това. Накрая роботът отвърна:

— Боя се, че не мога да отговарям и на никакви въпроси относно препрограмирането.

— Забранено ли ти е било?