Айзък Азимов - Роботите на зората

— Не, сър, но препрограмирането изтрива автоматично всички данни за моето предишно състояние. Дори и да съм промени в нещо конкретно, на мен ще ми се струва, че то винаги е било така и няма да си спомням какво е било то преди да съм бил промени.

— Тогава откъде знаеш, че си препрограмиран по отношение именно на някои дребни неща?

— Тъй като д-р Фастълф никога не сметна за необходимо да коригира извършеното от мис Василия — поне той ми каза така веднъж, — мога само да предполагам, че промените са били дребни. Можете да питате мис Василия, сър.

— Така и ще направя — заяви Бейли.

— Боя се, обаче, че тя няма да ви отговори, сър.

Сърцето на Бейли изтръпна. Досега беше разпитвал само д-р Фастълф, Гладиа и двата робота. Всички те имаха основателни причини да му съдействат. Сега за първи път щеше да се срещне с неприятелски настроено лице.

Бейли слезе от колата, която беше спряла върху тревисто място, и почувства определено задоволство от усещането за твърда почва под краката си.

Огледа се с изненада, тъй като зданията тук бяха доста нагъсто. От дясната му страна се виждаше една особено висока сграда, обикновена на външен вид, която приличаше повече на огромен правоъгълен блок от метал и стъкло.

— Това ли е Институтът по роботика? — попита той.

— Целият този комплекс — отвърна Данил — представлява Института, колега Илайджа. Виждате само една част, която е застроена много по-нагъсто, отколкото е характерно за Аврора, защото е със статута на самоподдържаща се политическа единица. Тук са домашните имения, лабораториите, библиотеките, гимнастическите салони, и така нататък. Голямото здание е административният център.

— Толкова е нетипично за Аврора, с всички тези сгради — поне като съдя по онова, което зърнах от Еос. Струва ми се, че това би предизвикало значително неодобрение.

— Мисля, че е било така, колега Илайджа, но директорът на Института е в приятелски отношения с Председателя, които е твърде влиятелна фигура. Доколкото разбирам, направена е била специална отстъпка за изследователските нужди. — Данил замислено се огледа. — Наистина, по-компактно е, отколкото предполагах.

— Значи си предполагал! Никога ли не си идвал тук досега, Данил?

— Не, колега Илайджа.

— Ами ти, Жискар?

— Не, сър — отвърна Жискар.

— Намерихте мястото без проблеми — възкликна Бейли — и изглежда го познавате!

— Разполагаме със съответната информация, колега Илайджа — поясни Данил, — тъй като се наложи да ви придружим.

Бейли замислено кимна, после попита:

— Защо д-р Фастълф не дойде с нас? — Но после за сетен път си каза, че нямаше смисъл да се опитва да издебне роботите неподготвени. Човек можеше да отправя бързо — или неочаквано — своите въпроси, а те просто ги попиваха в очакване и после отговаряха. Невъзможно беше да ги издебнеш от засада.

— Както каза д-р Фастълф — заобяснява Данил, — той не е член на Института и смята, че не е редно да го посещава, без да е бил поканен.

— А защо не е член?

— Никога не са споменавали причината за това пред мен, колега Илайджа.

Погледът на Бейли се премести върху Жискар, който тутакси каза:

— Нито пък на мен, сър.

Не знаеха? Или им беше наредено да не знаят? Бейли сви рамене. Нямаше значение. Човешките същества можеха да лъжат, а роботите да бъдат инструктирани.

Разбира се, човешките същества можеше да бъдат заплашени или ловко хванати, че лъжат — ако човек умееше да задава въпроси, или пък беше достатъчно брутален. Роботите, от друга страна, можеше да бъдат разкрити, че са инструктирани по съответен начин — ако човек умееше да задава въпроси, или пък беше достатъчно безскрупулен. Но двете умения бяха твърде различни, а Бейли изобщо не го биваше по отношение на роботите.

— Къде ще можем да намерим д-р Василия Фастълф? — попита той.

— Нейното имение се намира точно пред нас — отвърна Данил.

— Значи са ви инструктирали за неговото точно местонахождение?

— Данните са въведени в паметта ни, колега Илайджа.

— Добре тогава, водете ме.

Оранжевото слънце се издигаше високо в небето. Очевидно наближаваше пладне. По пътя за имението прекосиха сянката на завода и Бейли леко потръпна от рязкото падане на температурата.

Стисна зъби при мисълта за завладяването и заселването на чужди планети без Градове, където температурата нямаше да бъде регулирана, а щеше да е подвластна на непредсказуеми, идиотски промени. А и с притеснение забеляза, че облаците над хоризонта бяха наближили. На всичкото отгоре, всеки момент можеше да завали, с потоците стичаща се надолу вода.