Айзък Азимов - Роботите на зората

— Разбира се, че не — отвърна Василия с безразличие, докато го изучаваше с поглед, — ако бях съгласна с д-р Фастълф. Но аз не съм. Не виждам нищо лошо в това, работата да бъде извършена от хуманоидни роботи. Всъщност, работя тук, в Института, за осъществяването именно на тази цел. Аз съм Глобалист. И тъй като д-р Фастълф е Хуманист, той е мой политически враг.

Изреченията й бяха кратки и стегнати, не по-дълги, отколкото трябваше да бъдат. Всяко биваше придружавано от определена пауза, като че ли Василия изчакваше с любопитство, дали няма да последва въпрос. Бейли остана с впечатлението, че й е интересен и че й е забавно да се обзалага със себе си, какъв би могъл да бъде неговият следващ въпрос. Очевидно тя беше решила да му дава само минималната информация, необходима, за да го предизвика.

— Отдавна ли сте член на Института? — попита Бейли.

— Откакто е създаден.

— Имате ли много членове?

— Бих казала, че около една трета от аврорианските роботици са членове, макар и само половината от тях да живеят и работят на територията на Института.

— И другите ли членове на Института споделят вашите възгледи за изследването на новите светове от роботи? Всички до един ли опонират на възгледите на д-р Фастълф?

— Подозирам, че повечето са Глобалисти, но не ми е известно да сме гласували този въпрос. Нито да сме го обсъждали официално. По-добре да ги питате поотделно.

— Д-р Фастълф не е ли член на Института?

— Не.

Бейли изчака малко, но тя не добави нищо повече към отрицанието.

— Това не е ли учудващо? — попита той. — Щях да си мисля, че най-вече той би трябвало да е член.

— Оказва се, че ние не го искаме. И — което може би е по-маловажно — той също не ни иска.

— Това не е ли още по-учудващо?

— Не мисля така. — После като че ли някакво вътрешно раздразнение я подтикна да продължи: — Той живее в града Еос. Предполагам, че знаете значението на думата, землянино?

Бейли кимна и отговори:

— Еос е древно-гръцката богиня на зората, както Аврора е древно-римската.

— Точно така. Д-р Хан Фастълф живее в Града на Зората на Планетата на Зората, но той самият не вярва в Зората. Не разбира кой е правилният начин за овладяване на Галактиката и за превръщането на Зората на космолитите в Деня на Галактиката. Изследването на Галактиката от роботи представлява единственият удобен начин за изпълнение на задачата, което той не иска да приеме, нас също.

— Защо да е единственият? — бавно възрази Бейли. — Аврора и останалите Външни светове не са били изследвани и заселени от роботи, а от човешки същества.

— Поправка. От земляни. Било е разточително и неефективно, а и сега не съществуват земляни, на които ще разрешим да послужат за бъдещи заселници. Ние сме се превърнали в космолити — дълго-живущи и здрави. Имаме роботи, които са безкрайно по-разнообразни и гъвкави от онези, с които са разполагали човешките същества, заселили първоначално нашите планети. Времената и нравите са се променили изцяло — и днес е възможно единствено изследването с помощта на роботите.

— Да предположим, че вие сте права, а д-р Фастълф греши. Дори и да е така, в неговите разсъждения има логика. Защо Институтът и той не приемат спокойно нещата? Само защото се разминават по този въпрос ли?

— Не, разминаването е сравнително маловажно. Съществува по-дълбок конфликт.

Бейли отново изчака и отново тя не добави нищо към своята забележка. Той не смяташе, че е безопасно да дава воля на яда си и тихо, почти риторично, зададе въпроса:

— Какъв е този по-дълбок конфликт?

В гласа на Василия изплува още по-ясна нотка на забавление. Това смекчи донякъде чертите на лицето й и в един миг, тя заприлича още повече на Гладиа.

— Предполагам, че не бихте се досетили, ако не ви бъде обяснено.

— И поради това ви питам, д-р Василия.

— Добре тогава, чувала съм, че земляните не живеят дълго. Не се заблуждавам, нали?

Бейли сви рамене.

— Някои от нас доживяват и до сто години, земно време. — Той помисли малко. — Може би около сто и тридесет метрични години.

— Вие на колко сте години?

— Четиридесет и пет стандартни, шестдесет метрични.

— Аз съм на шестдесет и шест метрични. Предполагам, че ще съм жива още поне три метрични века — ако се пазя.

Бейли разпери широко ръце.

— Моите поздравления.

— Има недостатъци.

— Тази сутрин ми казаха, че за три или четири века, има вероятност да се натрупат много, много загуби.

— Боя се, че е така — продължи Василия. — Но освен това, има вероятност да се натрупат и много, много придобивки. Като цяло нещата се балансират.