Айзък Азимов - Роботите на зората

— Какви са тогава недостатъците?

— Вие, разбира се, не сте учен.

— Аз съм детектив — полицай, ако предпочитате.

— Но вероятно познавате някои учени от вашата планета.

— Срещал съм някои — предпазливо отвърна Бейли.

— Знаете ли как работят те? Чували сме, че на Земята те се кооперират по необходимост. В най-добрия случай, имат на разположение половин век от своя кратък живот за активна работа. По-малко от седем метрични декади. За това време не може да се постигне много.

— Някои от нашите учени са постигнали доста много за значително по-кратко време.

— Защото са се възползвали от откритията на другите преди тях и са напредвали благодарение на своето умение да ползват съвременните чужди открития. Не е ли така?

— Разбира се. Съществува научна общност, където всеки внася своя дял в пространството и времето.

— Точно така. Иначе нищо не би се получило. Всеки учен, който разбира нищожната вероятност да постигне абсолютно сам нещо значително, е принуден да се присъедини към тази общност. Той не може да не се включи в играта. По този начин се напредва изключително много — далеч повече, отколкото ако не съществуваше подобна система.

— На Аврора и останалите Външни светове положението не е ли същото? — запита Бейли.

— На теория е така; на практика — не толкова. В едно дългоживущо общество принудата е много по-малка. Учените тук имат на разположение три или три и половина века, в които да се посветят на даден проблем, така че възниква въпросът, дали един отделен човек не може да постигне значителен напредък сам. Става възможно обсебването от нещо като интелектуална алчност — искаш да постигнеш нещо сам, да придобиеш собственост върху определена страна от прогреса, да искаш да видиш как общият напредък се забавя — много повече, отколкото да дадеш онова, което смяташ, че принадлежи само на теб. И в резултат, общият напредък във Външните светове се забавя до такава степен, че става трудно да се изпревари работата, извършвана на Земята, въпреки нашите огромни преимущества.

— Предполагам, че не бихте ми разказали всичко това, ако не трябва да разбирам, че д-р Хан Фастълф се държи именно по този начин.

— Определено го прави. Именно неговите теоретични разработки в областта на позитронния мозък направиха възможно съществуването на хуманоидния робот. Той ги използва, за да конструира — с помощта на покойния д-р Сартън — вашия приятел-робот Данил. Но не е публикувал съществените моменти от своята теория, нито пък ги е предоставял на някой друг. Така той — и единствено той — държи ключовете към производството на хуманоидни роботи.

Бейли сви вежди.

— А Институтът по роботика е посветен на кооперирането между учените?

— Точно така. Този Институт се състои от над стотина водещи роботици на различна възраст, с различни постижения и умения. Надяваме се да изградим филиали и на останалите планети и по този начин да създадем междузвездна асоциация. Всички ние сме решили да споделяме своите индивидуални открития или разработки и да ги влагаме в един общ фонд. Правим го доброволно за общото благо, както вие, земляните, сте принудени да правите поради своето кратко време на живот. Д-р Хан Фастълф, обаче, не желае да прави така. Убедена съм, че си го представяте като благороден идеалист и аврориански патриот. Но той не би вложил своята лична интелектуална собственост — за каквато я смята той — в общия фонд. Следователно, не ни иска и нас. А понеже той признава правото на лична собственост върху научните открития, ние, от своя страна, също не го искаме. Мисля, че взаимната антипатия не представлява повече мистерия за вас.

Бейли кимна с глава и попита:

— Вие смятате, че от това ще има ефект — това доброволно отказване от личната слава?

— Трябва да има — мрачно отвърна Василия.

— А не е ли успял Институтът да изкопира индивидуалната работа на д-р Фастълф и да преоткрие теорията за хуманоидния позитронен мозък, благодарение на общите ви усилия?

— След време ще успее. Неизбежно е.

— И не правите никакви опити да скъсите това време, като карате д-р Фастълф да издаде своята тайна?

— Мисля, че сме на път да го накараме.

— Посредством въздействието от скандала с Джендър?

— Не мисля, че е необходимо да задавате този въпрос. Е, казах ли ви всичко, което искахте да знаете, землянино?

— Казахте ми някои неща, които не знаех. — отвърна Бейли.

— Тогава е време да ми разкажете за Гремионис. Защо свързахте името на този бръснар с мен?