Джордж Мартин: Пясъчните крале

Когато отиде при тях, за да им предложи докараните оръжия, които дженшите вече не искаха, видът на червеникавите стени отново пробуди у нея остра неприязън. Отряд Ангели я откри да повръща при градските порти и я заведе вътре, при проктора.

Уайът бе два пъти по-слаб, отколкото го помнеше. Стоеше отвън, в подножието на огромната платформа-олтар, вдигната в центъра на града. Върху платформата, на плоча от червеникав камък, бе сложена изненадващо живописна статуя на Баккалон, затворен в стъклена пирамида. Отдолу отряд Ангели трупаше на купчина сушено месо и неотрева.

— Не ни трябва стоката ви — заяви прокторът. — Дете мое, светът на Корлос бе благословен премного пъти и сега Баккалон живее сред нас. Той извърши невероятни чудеса и ще сътвори още. Вярата ни е с него. — Уайът посочи пирамидата на олтара. — Виждаш ли? В негова чест ние изгорихме зимните си припаси, защото бледото дете ни обеща, че тази година зимата няма да дойде. Освен това ни научи да живеем в мир, както доскоро живеехме във война, за да може семето на Земята да набира сили. Време е за нови, велики откровения! — Очите му горяха, докато й говореше, и се стрелкаха с фанатична нервност, големи, тъмни и същевременно странно изпъстрени със златисти точици.

Ритър напусна града на Стоманените ангели колкото можеше по-бързо, мъчеше се да не поглежда назад към стените. Но когато изкачи хълмовете и пое назад към обменната станция, пътят я изведе при пеещия камък — разрушената пирамида, където бяха ходили с Арик. Ритър осъзна, че няма да устои на желанието, обърна се и погледна за последен път Мечовата долина. Щеше да запази в спомените си тази гледка завинаги.

На стените висяха децата на Ангелите, редичка дребни бели телца, застинали неподвижно на дългите въжета. Бяха се предали на участта си покорно, всички до едно, но смъртта рядко оставя телата покорни и по-големите се бяха мятали, докато вратовете им не се скършат. Малките бяха завързани през кръста, оставени да висят, докато не умрат от глад.

Докато стоеше, потънала в спомени, мъжът от екипажа й се доближи откъм разрушената барака на неКрол и каза:

— Нищо. Само статуетки.

Ритър кимна.

— Ще тръгваме? — попита Непримиримата говорителка. — Джеймисън свят?

— Да — отвърна Ритър, загледана покрай „Светлините на Джолостар“ нататък, към дивата черна гора. Сърцето на Баккалон бе потънало завинаги. Сред безкрайните гори и в един-единствен град клановете отново бяха подхванали своите молитви.

Издание:

Джордж Р. Р. Мартин. Пясъчните крале

Американска, първо издание

Преводач и съставител: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, 2010 г.

ИК „Бард“ ООД, 2010 г.

ISBN: 978–954–655–097–2

Превод — Стоян Медникаров — Б.пр.