Джордж Мартин - Пясъчните крале

Саймън Крес живееше сам в просторно имение сред безводни скалисти хълмове на петдесетина километра от града. Ето защо, когато го извикаха спешно по работа, нямаше съседи, на които да повери своите питомци. С ястреба мършояд това не беше проблем, той обитаваше занемарената камбанария и обикновено сам се грижеше за прехраната си. Влечуна Крес просто изпъди навън да си търси плячка — малкото чудовище можеше да се тъпче с охлюви, птици и скална тения. Но аквариумът, обитаван от истински земни пирани, представляваше сериозно затруднение. В края на краищата Крес се принуди да хвърли вътре няколко едри къса сурово месо. Пираните можеха да се задоволят една с друга, ако се забави твърде много. И преди го бяха правили. За негово забавление.

За нещастие, този път го задържаха много повече, отколкото бе предполагал, и когато най-сетне се върна, всички рибки бяха мъртви. Също и ястребът мършояд — влечунът се бе покатерил на камбанарията и го беше изял. Саймън Крес беше бесен.

На следващия ден отлетя със скутера си до Асгард, от който го деляха едва двеста километра. Асгард беше най-големият град на Балдур и се славеше с най-стария и най-обширен космопорт на планетата. Крес обичаше да се фука пред приятелите си с редки твари, едновременно скъпи и забавни, и Асгард бе тъкмо мястото, където можеше да си ги набави.

Този път обаче извади лош късмет. „Ксеногаленик“ бе затворил врати, т’Етеран, продавачът на домашни любимци, се опита да му пробута още един лешояден ястреб, а в „Странни води“ нямаха нищо по-екзотично от пирани, фосфоресциращи акули и паякосепии. Крес бе имал всичко това — сега искаше нещо ново.

Залез-слънце го завари да крачи по булевард „Рейнбоу“ в търсене на място, което не бе посещавал досега. Тук, в непосредствена близост до космодрума, магазините пращяха от вносна стока. Витрините на търговските центрове сияеха в ярки светлини, а зад прозорците редки и необичайно скъпи чуждоземни предмети мамеха окото върху плюшени възглавнички пред черни перденца, които придаваха допълнителна загадъчност на интериора. Между тях бяха сергиите за джунджурии — тесни мръсни малки тезгяси, отрупани с всякакви вехтории. Крес опита късмета си и в двата вида магазини, но отново не остана доволен.

И тогава стигна до един магазин, който изглеждаше по-различен.

Беше съвсем близо до космопорта. Крес не го бе посещавал досега. Магазинчето се помещаваше в неголяма едноетажна сграда, натикана между еуфоричен бар и храм-бордей на Тайното сестринство. В тази част на булеварда осветлението бе съвсем мъждиво. Но в самия вид на магазина имаше нещо необичайно. Нещо, което го накара да спре.

Витрините бяха изпълнени с мъгла, ту бледочервена, ту сива, но съвсем истинска, на моменти дори окъпана в златисто сияние. Мъглата се движеше, люлееше се и се спускаше на талази. Крес успя да зърне някакви предмети на витрината — машини, произведения на изкуството и други, които не можа да познае, — но нямаше възможност да ги огледа по-добре. Мъглата непрестанно ги скриваше, показваше ту един, ту друг предмет, след което бързо забулваше всички. Това несъмнено бе много интригуващо.

Докато гледаше, в мъглата започнаха да се оформят букви. Цели думи, една по една. Крес се наведе и зачете:

УО. И. ШЕЙД. ВНОСИТЕЛИ. ПРОИЗВЕДЕНИЯ. НА. ИЗКУСТВОТО. ЧУЖДИ. ФОРМИ. НА. ЖИВОТ. ВСЯКАКВИ. СТОКИ.

Надписът изчезна. Крес забеляза нещо да помръдва зад завесата от мъгла. Това и изразът „чужди форми на живот“ му бяха достатъчни. Той се загърна с наметалото и влезе в магазина.

Отначало се смути. Помещението беше много по-просторно, отколкото можеше да се предположи отвън, по сравнително скромната фасада. Беше мъждиво осветено, тихо. Таванът представляваше звездно небе, украсено със спираловидна мъглявина, много тъмен и съвсем като истински небосвод, красива изработка. Щандовете светеха слабо, но достатъчно, за да озарят изложените върху тях стоки. Подът не се виждаше от гъст слой мъгла. На места тя достигаше до колене и се завихряше леко около краката му, докато вървеше.

— С какво мога да ви бъда полезна?

Жената сякаш се бе надигнала от мъглата. Висока, изпита и бледа, облечена в практичен сив комбинезон и с нахлупена над челото малка черна шапчица.

— Вие ли сте „Уо и Шейд“? — попита Крес. — Или само продавате?

— Джейла Уо на вашите услуги — отвърна тя. — Шейд не се среща с клиентелата. Не вземаме продавачки.